Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 154

— Не сме сътрудници. Този господин идва от далечна страна и би искал да научи нещо повече за „култа“.

— Добре дошъл е, както и вие, след като, изглежда, не се безпокоите за своето положение.

— Ни най-малко.

— Което подсказва, че или сте от висините на обществото, или от утайката. Влизайте. Едва ли ще намерите нещо забавно в това, на което ще бъдете свидетели — спорове, малко теория, малко факти — реформаторът ги отведе до една завеса и я дръпна. — Моля.

Хелсе и Рейт пристъпиха в голяма ниска стая. В единия край, изгубени сред толкова много празно място, седяха двама мъже и две жени и пиеха чай от железни канчета.

Реформаторът махна небрежно и подигравателно с ръка.

— Ето ни — страховитият „култ“ в цялата му сила и мощ. Виждали ли сте някога по-буйна и необуздана сцена?

— Култът — заговори Хелсе с нравоучителен тон — е обект на всеобщо презрение не заради изгледа на стаите за срещи, а заради провокационните му предположения.

— „Предположения“, как ли пък не! — провикна се реформаторът с глас, в който се долавяше леко раздразнение. — Другите ни съдят, но ние сме избраните да съхраним знанието.

— Какво по-точно знаете? — намеси се Рейт.

— Знаем, че хората не са родени на Тчай.

— Как е възможно да го знаете? — попита Хелсе. — Човешката история тъне в забрава.

— Това е интуитивна Истина. Сигурни сме, че ще дойде денят, когато човешките влъхви ще призоват потомството си обратно в родния дом! И тогава ще настъпи неописуема радост! Родният дом е свят на изобилие, където въздухът доставя наслада на дробовете. По-голяма от тази на най-сладкото ифталско вино! Там има златни планини, коронясани с опали и гори на блянове! Смъртта не е съдба, а случаен инцидент, всички хора се обичат и са приятели, а храна има навсякъде и е леснодостъпна.

— Прекрасна картина — кимна Хелсе, — но не смяташ ли, че е рожба на неосъществени желания? Или по-скоро, непотвърдена догма.

— Възможно е — склони неочаквано упоритият реформатор. — Но не е задължително догмата да е лъжлива, нали? Това са доказани твърдения и погледнете: ето истинското изображение на Родния дом! — той посочи един глобус с диаметър три стъпки, който висеше на нивото на очите.

Рейт се приближи да огледа глобуса, като накланяше глава на една и друга страна, за да проследи очертанията на континентите. Имаше странни прилики и отчайващи несъответствия. Хелсе застана до него.

— На какво ти прилича това? — попита той с безгрижен тон.

— На нищо особено.

Хелсе изсумтя едновременно облекчено и разочаровано, поне така се стори на Рейт.

Една от жените надигна обемистото си тяло от пейката и пристъпи към тях.

— Защо не се присъедините към нас? — попита тя. — Нуждаем се от нови лица и свежа кръв, за да разширим вълната на познанието. Не искате ли да ни помогнете да се свържем с родния дом?

Рейт се засмя.

— Съществува ли някакъв практически метод за това?

— Естествено! Телепатията! Друг начин просто няма!

— А защо не построите космически кораб?

Жената зяпна объркано и погледна втренчено Рейт, сякаш да се увери, че говори сериозно.