Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 134

— А за край?

Дордолио се засмя под мустак.

— Както покажат обстоятелствата.

— Ами хубаво — Рейт се обърна към Пало Барба. — Позволете да погледна оръжията ви.

Учителят по фехтовка отвори кутията. Рейт избра две къси леки саби.

Дордолио го гледаше с нескрито отвращение.

— Детски оръжия за обучаване на момченца!

Рейт вдигна една от сабите и я завъртя във въздуха.

— Тази ще ми свърши работа. Ако нещо те притеснява, можеш да си подбереш каквото искаш оръжие.

Дордолио неохотно пое подадената му сабя.

— Няма никакъв живец в нея, мудна е и не се огъва…

Рейт замахна бързо със сабята си и килна шапката на Дордолио напред.

— Но е бърза и послушна, както виждаш.

Дордолио свали шапката без дума повече и завърза шнура на копринената си риза.

— Готов ли си?

— Когато кажеш.

Кавалерът вдигна сабя в подигравателен поздрав и се поклони наляво и надясно към публиката, Рейт отстъпи назад.

— Нали спомена, че ще пропуснем церемониите?

Дордолио само повдигна ъгълчетата на устата си и изпълни едно от типичните си резки пристъпвания с крак. Рейт парира без затруднение, направи лек финт, за да накара кавалера да наруши стойката си и преряза една от катарамите, които държаха бричовете му.

Дордолио отскочи назад, сетне се хвърли в нова атака със злобна усмивка на лице. Стовари стоманен дъжд от удари върху Рейт, търсейки пролуки в защитата му, докато Рейт реагираше с привидна флегматичност. Дордолио направи лъжливо движение, отби острието на противника настрана и се хвърли в атака. Рейт вече беше отскочил, сабята на яоса проряза опразненото пространство. Рейт замахна с острието и отсече и втората катарама.

Дордолио се отдръпна намръщено. Рейт направи крачка напред, посече и третата катарама и бричовете на Дордолио увиснаха безпомощно на кръста му.

Кавалерът отстъпи с пламнало от гняв лице. Захвърли ядно сабята на палубата.

— Смешна детска игра! Вземи истинско оръжие!

— Използвай, която искаш сабя. Аз ще остана с тази. Но преди това ще те посъветвам да направиш нещо за бричовете си, инак и двамата ще изпаднем в неудобно положение.

Дордолио се поклони с вледеняваща грация. Отдалечи се на няколко крачки и пристегна бричовете си с каиш.

— Готов съм. Тъй като ти сам настояваш, а и първоначалната ми цел бе да те накажа, ще предпочета оръжие, с което съм по-запознат.

— Както желаеш.

Дордолио избра една дълга и гъвкава шпага, изви я над главата си и когато я пусна, тя запя като дръпната струна, кимна на Рейт и незабавно премина в настъпление. Гъвкавото острие се поклащаше отдясно и отляво, но Рейт успя да го отбие и плесна противника си с плоското на сабята си по бузата.

Дордолио премигна и подхвана налудничава атака, придружена с яростни подскоци. Рейт отстъпи под напора му, кавалерът го последва, като тропаше с крака, стрелкаше се напред, сечеше и мушкаше, Рейт парира невъзмутимо и тези удари, и плесна противника си и по другата буза. След това отстъпи назад.

— Малко се задъхах, какво ще кажеш да продължим упражнението някой друг път?

Дордолио го гледаше кръвнишки, с потрепващи ноздри и бясно повдигащи се гърди. Обърна се и втренчи поглед в океана. После въздъхна и отново се извърна към Рейт.