Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 133

Илин-Илан не се задържа в салона, а излезе на палубата, където се присъедини към Дордолио. Двамата се облегнаха на перилата, Илин-Илан заговори с видима възбуда, а кавалерът помръдваше мустаци и вметваше по някоя дума.

Един от моряците на квартердека неочаквано нададе вик и посочи към водата. Рейт се покатери на близката капандура и забеляза тъмен силует да пори повърхността на морето. Съществото имаше глава и тесни рамене, които определено наподобяваха човешки, то се изви и после се гмурна надолу. Рейт се обърна към Анахо.

— Какво беше това?

— Пнум.

— Толкова далече от брега?

— Защо не? Те са същите като фунгите. А кой може да държи сметка за делата на фунгите?

— Но какво търсеше тук, насред океана?

— Може би излиза нощем на повърхността, за да се любува на луните.

Утрото отмина. Траз и двете момичета се забавляваха да хвърлят обръчи. Пало Барба и Дордолио отделиха обичайния час за фехтовка. Кавалерът, както обикновено, беше пламенен в атаките — стоманеното острие свистеше във въздуха, той пристъпваше чевръсто с крака и размахваше ръце.

По някое време Пало Барба взе да показва видими признаци на умора. Дордолио се изправи, опрян на огънатото острие. Илин-Илан се приближи и седна на една капандура. Яосът се обърна към Рейт.

— Хайде, скитнико, вземай шпагата. Искам да ми покажеш как се биете във вашата дива степ.

Рейт изведнъж настръхна.

— Едва ли има какво да ти покажа, а и не съм във форма. Може би някой друг път.

— Хайде, хайде — подкани го Дордолио с блеснали очи. — Подочух, че си бил доста изкусен. Не бива да отказваш на една толкова любезна молба да демонстрираш техниката си.

— Ще ме извиниш, но не съм в настроение.

— Хайде, Адам Рейт! — провикна се неочаквано Илин-Илан. — Дуелирай се! Иначе ще разочароваш всички ни!

Рейт се обърна и я изгледа продължително. Лицето й, бледо и покрито с петна, потръпваше от чувствата, които я изпълваха. Това не беше лицето на момичето, което помнеше от Пера. По някаква причина бе настъпила промяна и сега пред него стоеше непозната.

Рейт насочи вниманието си към кавалера, който несъмнено беше подстрекаван от Цветето на Кат. Каквото и да бяха замислили, не беше в негова полза.

Пало Барба избра този момент, за да се намеси.

— Ела — подкани той Дордолио. — Остави човека да почива. Ще направим още няколко упражнения, ако толкова държиш да си изразходваш енергията.

— Но аз искам да се дуелирам с него — настоя Дордолио. — Дразни ме с поведението си и държа да го накажа.

— Ако възнамеряваш да се караш с него — обяви с хладен тон Пало Барба, — това, разбира се, си е твоя работа.

— Не се карам — повдигна рамене кавалерът, но говореше с надменен, носов глас. — По-скоро искам да му дам един урок. Този тип комай смята, че катайската аристокрация е равнопоставена на чергари като него. Тъй като има съществена разлика, държа да му я покажа.

Рейт се надигна уморено.

— Е, добре. Как си представяш този твой урок?

— Шпага, сабя, каквото избереш. Тъй като си пълен невежа по отношение на рицарския етикет, ще пропуснем тази част. Едно простичко начало ще ни бъде достатъчно.