Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 9

Кой тогава ще тръгне да купува недвижими имоти в района?

Никой. Още откакто стана публично достояние, че слънцето наистина ще изгрее, че преди сто и шейсет години основателите на града са сбъркали в преценката си и че планетата не е спряла да се върти, цените на недвижимите имоти из целия Нощен град непрестанно падат и скоростта на това спадане е най-висока тъкмо в Западния край. Не бих се учудила, ако там може да се купи апартамент — или цял блок — за по-малко, отколкото върви свирката на турист в Капана, но въпреки това парите едва ли могат да се избият от наеми, защото цената на наемите също пада и има предостатъчно евтини местенца на изток, като например това, в което живея аз.

Накратко, няма човек със здрав разсъдък, който да тръгне да купува недвижима собственост там. Дори да я получиш съвсем безплатно, разходите по прехвърлянето и узаконяването пак ще превърнат сделката в лоша инвестиция, тъй като таксите въобще не са мръднали.

Както го гледах, имаше общо четири версии.

Първо: на някой му хлопа дъската. Никога не бива да се изключва тази възможност. Лудите може и да намаляват в наши дни, но все още се срещат. Нищо чудно някой малоумник да е решил да пропилее спестяванията си.

Второ: някой е открил начин да се сдобива със собственост, без да плаща такси, и се опитва да изсмуче мангизи от това. Свободното предприемачество в действие, но със сигурност извън рамките на закона. Ако е така и успеех да го докажа, можех да си докарам нещичко отгоре.

Трето: никой не купува нищо, само плаши бездомниците с надеждата да им смъкне някой и друг кредит или да изкара нещо друго от тях, но има достатъчно връзки, за да си създаде поне привидна подкрепа от страна на властите, или пък е фалшифицирал въпросния разговор с градската управа. Може би онзи, който е провеждал разговора, също участва в играта и изобщо не се е обаждал никъде. Ако случаят бе такъв и го докажех, щях да изкарам само двеста и пет кредита и нищо повече, освен ако отнякъде не се появеше deus ех machina с торба пари или не изникнеше възможност да спипам негодника и да го попритисна за нещо отгоре.

Четвърто: Пикънс — ако това бе истинското му име — се пробва да ме будалка. Не можех да изключа тази версия, макар от всичките да ми харесваше най-малко. Не виждах какво би могъл да спечели от това, но все пак трябваше да я имам предвид. По широкия свят се разхождат доста типове, които са много по-умни от мен, а това означава, че биха могли да ме измамят, стига да им скимне. Не знаех защо ще им трябва да го правят, но както вече казах — те са по-умни от мен.

Та ако това бе измама, беше доста добра. Историята бе достатъчно странна, за да пробуди любопитството ми, и липсваха повечето от познатите признаци на мошеничеството — нищо твърде добро, за да е истина, никакви обещания за солидна печалба, никакви предварително и добре подготвени обяснения.

Реших, че ако е измама, е прекалено изпипана, за да е в моя чест, пък и да бе така, заслужаваше си да разбера каква ще е наградата. Все пак бях склонна да се обзаложа, че не е измама.