Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 11

Може би наистина имаше нещо, което правеше Западния край толкова ценен дори въпреки угрозата на изгарящото слънце. Каквото и да бе обаче, не фигурираше в моите четири версии.

Но не ми се вярваше. Всичко ценно там отдавна бе демонтирано и изнесено. Включително снабдителните линии.

И все пак някой се сдобиваше с имоти в този район. Следващата стъпка беше очевидна — да разбера кой.

Накарах компютъра да извади списък на купувачите и да елиминира повтарящите се и получих общо петнайсет имена. Едно от тях бе вече познатото „Крайстенно развитие“, но имаше още „Крайстенна собственост“, „Поземлени имоти Нощна страна“ и още десетина подобни нищо не значещи названия. Мярнах даже класическото „Бонд, Джеймс Бонд“, с петцифров код отзад.

Някой ден ще се поразровя да разбера откъде идва това глупаво название и защо увеселителните заведения непрестанно го използват. Предполагам, че е поредният причудлив земен мит. Но все пак някой ден ще проверя — и особено за чий е тая запетая.

Маркирах въпросните петнайсет имена и поисках сведение за платените по сделките суми.

Сумите бяха повече от жалки. Най-високата, за цял квартал с шест жилищни блока и малък парк, истинско мащабно благоустройство отпреди стотина и повече години, бе само десет мегакредита. Виждала съм — когато все още се радвах на топъл прием в казината — толкова пари струпани около поредното завъртане на рулетката. В края на краищата излизаше, че някой — ако предположим, че зад тези петнайсет имена стоеше един човек, или институция — е купил почти два процента от Нощния град за по-малко от сто мегакредита.

Разбира се, това бяха двата процента, които щяха да се изпържат първи, и въпреки това почти ми се доплака, когато осъзнах колко евтино върви родното ми градче.

Но оставаше големият въпрос: кой е този „някой“, който купува?

И дали наистина купуваше? Все още не бях проверила легалността на сделките. Това, че бях видяла цени, не означаваше, че парите са платени.

Прегледах листа на продавачите в търсене на познати имена. Повечето бяха на корпорации, които едва ли биха разговаряли с мен. Отново невидимата сянка на КМК.

Разширих пак списъка и поисках имената на корпоративните чиновници, подписали и участвали в сделките. Прегледах и него.

Жалко, че в нашия град купувачите не са задължени да подписват сделките поименно, защото ако беше така, щях да се натъкна на някои доста интересни данни. За всеки случай направих проверка, но не — имената на корпоративните купувачи липсваха.

Върнах се на продавачите.

Не бих казала, че видях някои близки приятели в този списък, но все пак открих една банкова чиновничка, с която се бе случвало да разговаряме, и реших да ѝ се обадя. Бяхме се запознали преди две години, когато проследявах няколко килокредита, озовали се в погрешна банкова сметка — тя беше чиновникът, който оторизира връщането. Оттогава бяхме разговаряли веднъж-дваж, но преди доста време. Преди месец тя бе подписала сделка от името на Епиметейска търговска банка, продаваща ипотекиран имот на булевард „Денг“ на „Крайстенно развитие“.