Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 42

Не се озъртах, но знаех, че ще е зад кола̀та, накъдето и да поема.

Таксито не беше нищо особено, поредният стандартен хюндай. Не ме заговори, остави ме на мислите ми, което сега беше за предпочитане. Закара ме без коментар до Западна и Стената.

Камерата естествено беше зад мен. Докато слизах от таксито, ѝ се оплезих.

Останах в Западния край три часа, разговарях с бездомниците, но от самото начало осъзнах, че това е чиста загуба на време. Беше очевидно, че нямат какво да ми кажат. Всеки, който е изтикан от обществото чак тук, е не само неудачник или глупак, а и двете заедно, и то умножени. Какво очаквах да получа от тях?

Още повече че камерата ги изнервяше. Въздухът тук е пуст, не летят никакви машинки, тъй като никой на никого не праща съобщения, нито би харчил пари за безсмислени реклами, няма и какво толкова да се следи и шпионира, така че камерата на Мишима бе единственият антиграв в целия район и беше повече от ясно, че е с мен. За да се скрия от нея, се налагаше да разговарям с хората на закрито, при това в някоя вътрешна стая без прозорци, но въпреки това някои от бездомниците се озъртаха уплашено, сякаш се опасяваха, че камерата може да ги чуе.

И нищо чудно да можеше, но дори Мишима да разбереше, че се интересувам от събирачите на наеми, нямаше да знае причината — колкото и аз знаех защо ги е пратила Накада. Ако беше тя, разбира се.

Но и без шпиониращата камера бездомниците едва ли щяха да ми съобщят нещо повече.

Е, да, получих малко по-точно описание на горилата, която ги бе навестила, но какво от това? Биячите са евтина стока. За съжаление по тези места нямаше врати, които да снемат личните данни на посетителя — и да бе имало, отдавна бяха демонтирани. Още една причина да се явя тук лично — нямаше нито една компютърна линия, която да работи свястно.

Екраниране срещу камери? Никакъв шанс, не и в тези сгради. Носех заглушител в джоба си и щях да го използвам, ако възникнеше подходяща причина, но поне засега не виждах такава. Доста добър заглушител, с широк обхват, което означаваше, че употребата му ще е нелегална в близост до електроника, достатъчно усъвършенствана, за да има граждански права, което важеше за по-голямата част от Капана и Източния край, но не и тук. Съмнявах се, че би причинил някакви сериозни увреждания на камерата, но досадната машинка щеше да е глуха и сляпа поне докато действаше заглушителят. Тъй като не чух нищо, което да заслужава да бъде скрито, така и не посегнах към заглушителя.

Бездомниците бяха единни в мнението си относно двамата събирачи. Единият нисък, с пригладена коса, реконструирано лице и комуникационен порт, наперено държане и палави очички по отношение на женската част, което, като се имаха предвид условията в бордеите, ми изглеждаше доста екстремно. Предположих, че това трябва да е Поли Орхид — описанието съвпадаше.

Горилата бил само мускул — не говорел, освен при крайна необходимост, каквато не възникнала, като се имали предвид размерите му. Някой подметна, че ръмжал, друг го поправи, че това било куркането на червата му.