Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 23

Знаех ги, те са в бизнеса, отпреди да съм се родила. Старата госпожа Киао сигурно е ужасно остаряла, помислих си. Навремето започнала работа в КМК, спестила малко пари, купила едно старо такси и го преоборудвала така, че да е подходящо за епиметейските условия. Когато за първи път съм различила светлинните в нощното небе, тя вече е притежавала десетина машини, да не говорим за антигравите-куриери и всякакви други хвъркати приспособления.

Реших, че няма нищо лошо в това да попитам направо: в най-лошия случай нямаше да получа никакъв отговор, а в най-добрия щях да си спестя сума ти въпроси.

— Защо „Светкавичен транспорт Киао“ ще влага пари в ново оборудване? Доколкото знам, местната икономика не е от процъфтяващите.

— О, не, г’, съжалявам, но грешите — отвърна с бърз и извинителен глас таксито. — Напоследък градът преживява истински подем. Да, всички знаем, че няма да е за дълго, но точно сега туризмът е в апогея си, защото хората искат да посетят Нощния град, докато още могат. Туристическите компании стартираха голяма кампания на Прометей, приканват хората да дойдат тук, преди да настъпи зората. Изненадан съм, че не сте чули за това.

Аз също бях изненадана. Никой не го бе споменавал. Вярно, че отдавна вече не работех в Надкапана и не се срещах с туристи, нито пък те посещаваха „Луи“. Всъщност може би щях да разбера нещо, ако темата бе изникнала в разговорите ми със Себастиан, тъй като той живее в Капана, но просто не бе ставало дума за това. Може би той предполагаше, че вече зная.

Аз обаче не знаех нищо. Бях толкова обсебена от мисълта, че животът, който познавам, ще се промени, че въобще не се замислях за това какво може да смятат по въпроса хората от други планети. За мен червеното сияние на хоризонта бе знак за назряващата катастрофа, която в никакъв случай не бих искала да видя.

Напълно оправдано, след като ставаше дума за моя свят.

За отегчените богаташи от Прометей или други екзотични местенца сиянието на изток е просто още едно малко развлечение, допълнителна тръпка, поредното напомняне за смъртта. Те могат да идват тук, да профукват купища пари в казината и да зяпат настъпването на бавната смъртоносна зора с ясната мисъл, че когато удари съдбовният час, ще са на топло и сигурно у дома.

За да могат години след това да се хвалят на чашка с приятели, че са били в Нощния град през последните му дни, и да си навличат завистта на не толкова щастливите си събеседници.

Думите на таксито ми помогнаха да осъзная всичко това с необичайна яснота — беше като изблик на информация по високоскоростен кабел, право от сърцето на огромна база данни Туризмът нямаше да замре — напротив, очакваше го невиждан възход, който щеше да продължава да расте, колкото по-опасна ставаше светлината. Този процес вероятно бе започнал преди години, дори без публична кампания, но просто бе останал встрани от вниманието ми.

Толкова по въпроса за моята предприемчивост. Била съм твърде заета да гоня съпрузи измамници и програми-бегълци, за да забележа една тъй важна икономическа промяна. Нищо чудно, че никой не говори за това — прекалено е очевидно, за да се подлага на обсъждане.