Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 112

— Здравейте, г’ Накада — казах, като се помъчих да скрия изненадата и дори тревогата си от това, че я виждам. — Какво мога да направя за вас?

Тя изобщо не си направи труда да минава през встъпителната част, а попита направо:

— Кой е този Мишима, по дяволите?

— Джим Мишима?

— Същият. Твърди, че ти бил партньор.

Веднага се сетих какво е станало. Бях пропуснала възможността да я изнудвам и сега Мишима се възползваше от това.

— Не бих казала, че сме партньори. Или по-точно, партньори сме, но в изпитателен срок. Дължа му пари — много пари, както и други услуги. Съгласих се да му се издължа като негов партньор, но не сме уговаряли подробностите. Защо?

— Той е в течение на въпроса, който обсъждахме.

— Да, знам. Проникнал е в компютъра ми.

— Значи не си му казала ти?

— Разбира се, че не.

— Виж какво, Хсинг, щом е толкова лесно да се влиза в компютъра ти, може би трябва да направиш нещо по въпроса, а? Мислех, че сме се споразумели.

— Така е. Ще се погрижа за това. Вече изчистих всичко от активната памет. Мишима е проникнал там, преди да го направя. Сега вече информацията е на сигурно място — поне на моя компютър.

— Да де. Обаче как стои въпросът с неговия?

— Какво за неговия?

— Няма ли да почистиш и там?

— Не — отвърнах. — Не мога. Съжалявам.

— Но ти каза… Виж, той партньор ли ти е, или не?

Трябваха ми няколко секунди, за да обмисля въпроса.

— Не, не е.

— И не си обвързана по никакъв начин с него? Не е под твоя защита?

Странни въпроси.

— Дължа му много пари — признах.

Знаех, че не за това пита. Разбирах добре накъде бие.

— Това ли е всичко?

Поколебах се, после въздъхнах и казах:

— Да. Това е всичко.

Какво пък — Мишима сам си беше виновен. Трябвало беше да помисли, преди да постъпва така. Отново се беше намърдал неканен и този път щеше да си изпати сериозно.

Още когато спипах онзи измамник в „Старшайн“, знаех, че Мишима допуска грешки и пропуска важните неща.

Бях му длъжница, но това не означаваше, че съм му ангел пазител. Не носех вина за неговите постъпки.

Пък и не го бях молила да ми плаща разходите за лечението, нали?

— Това исках да разбера — изсумтя Накада.

Успях да я спра миг преди да прекъсне връзката.

— Ей — почти викнах. — Не искам да ви преча. Правете каквото сте намислили. Но моля ви, не забравяйте, че имам дългове към него, а човек не може да се издължава на спомени.

Тя ме погледна от екрана, после кимна и каза:

— Ще се опитам.

След това екранът премигна и отново се изпълни с цифри.

Изтрих ги. Не Исках повече да мисля за това.

Мина ми мисълта да съобщя на Мишима, но са отказах. Накада нямаше да го одобри, а и той сам си беше виновен. Бях го предупредила, но той ми отвърна, че щял да се грижи сам за себе си. Какво пък, време беше да го докаже.

Не бях далече и от мисълта да се обадя в полицията; в края на краищата разполагах с достатъчно доказателства срещу Орхид и Ригмус и дори срещу Лий и неговите колеги, за да се започне разследване.

Но и от това се отказах. Нямам склонност към самоубийствени прояви. Знаех, че ако докарам ченгетата, а от другата страна на игрището е Накада, ми е спукана работата. Повечето от уликите, с които разполагах срещу Орхид и Лий, бяха събирани по незаконен път. Да се изправя срещу толкова мощна компания означаваше сама да си подпиша заповедта за реконструкция.