Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 114

Наложи се да поработя малко над компютъра — изтеглих някои неща обратно в активната памет, сетне ги прехвърлих в бележника, когато приключих и с това, пуснах най-добрата си програма да свърши една друга работа.

Накрая изтрих всичко в системата, чак до досадните програми на съдържателя за поддръжката на офиса. Не смятах повече да се връщам тук, каквото и да се случи.

Повиках такси и слязох да го чакам на улицата. Не забравих да взема раничката с пистолета.

Таксито беше деу — досега не бях виждал подобен модел. Приех го за предзнаменование, че в живота ми нахлуват нови неща и че предстои промяна. Казах му да ме откара в „Ню Йорк“ на служебния вход на покрива, не на туристическия откъм улицата.

Остави ме там, в средата на светеща холограма, изобразяваща полусирѐна-полудемон, и аз натиснах звънеца на вратата.

Механичен глас ме попита за целта на посещението ми.

— Имам важно съобщение — казах. — За Йошио Накада. Отнася се за неговата внучка Саюри.

Скенерите ме разглеждаха. Вратата дори не помръдна.

— Попитайте г’ Во — продължих. Старият Виджей Во все още беше управител на „Ню Йорк“. — Той ще знае дали г’ Накада би се заинтересувал от информацията.

Почаках и след известно време вратата се отвори. Един антиграв ме спря на прага и нареди лаконично:

— Оставете пистолета.

Извадих любимия си сони-ремингтън и го размених срещу пропуск. В краката ми се появи светеща стрелка и ме поведе.

Кабинетът на управителя беше тапициран с тъмночервен плюш, таванът светеше в златисто и червено. Во седеше зад бюрото. Не ме покани да седна.

— Знаете коя съм — казах.

— Зная, г’ Хсинг — отвърна той.

— Информиран ли сте, че работех по случай, свързан със Саюри Накада?

Той кимна.

— Тъй като се натъкнах на някои особено интересни неща, струва ми се, че Йошио Накада ще е доволен да ги узнае. Искам от вас да ми осигурите връзка с него.

— Вярно е, че разполагаме с директна връзка с него. Но не бихте ли могли преди това да ме информирате за какво става въпрос?

Поклатих глава.

— Съжалявам, г’ Во. Въпросът е от жизнен интерес за „Накада Ентъпрайзис“ и семейство Накада и се надявам да изкарам добри пари от това. Не ви познавам, нито знам какви са ви отношенията със Саюри и Йошио. Нямам нищо против вас, но за момента не бих могла да ви се доверя.

Той се наведе напред и ме заразглежда втренчено.

— Добре — рече накрая. Личеше си, че е човек, свикнал да взема решения. Очаквах го, след всичко, което бях чувала за него.

— Известно ви е, че ще има известно забавяне във връзката, нали?

Кимнах и попитах:

— Колко е в момента?

— Около дванайсет минути във всяка посока, малко над двайсет и три общо. Точно сега Прометей е максимално отдалечен от нас.

За него сигурно беше нормално, но аз изведнъж осъзнах, че предстои да проведа най-бавния разговор в живота си. Не можеш да разговаряш чрез хиперпространствен двигател. Не можеш да очакваш корабите да разнасят репликите ти напред-назад. Бях ограничена от скоростта на светлината.