Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 105

— Този трябва ли ни?

Тя го погледна през рамо, после му махна с ръка. Горилата излезе — и без това заради него не оставаше празно пространство в закусвалнята.

Повечето антиграви го последваха — остана само един, със златист капак, очевидно предназначен за много неща, но реших да не съм чак толкова придирчива. В края на краищата дори да го пропъдеше, Накада пак щеше да е натъпкана с импланти чак до костния мозък, а не можех да я помоля да ги остави отвън.

Донесоха ми поръчания чай със сладкиш и аз я попитах дали ще иска нещо. Тя поклати глава.

— Всичко, което искам, е да ми обясниш защо ме накара да идвам тук?

Не знаех точния отговор.

— Как върви проектът? — попитах.

Тя ме погледна намръщено.

— Проектът?

— Да, проектът. Нали се сещате, този, дето ще ви направи богата.

Очевидно насоката на разговора не ѝ харесваше, но го премълча.

— Зле — отвърна. — Имат проблеми с картографирането на подземния район. Всичко ще се забави.

Кимнах съчувствено и казах:

— Жалко. Помните ли, че ми обещахте да ме информирате, когато бъде готово?

— Помня.

Играех на налучкване, опитвах се да уцеля верния път. Не бях сигурна какво правя, защо съм тук, нито защо присъства Накада. Знаех само, че трябва да разговарям с нея, и ето, че се срещнахме.

Очевидният въпрос бе дали да ѝ кажа, че я мамят. Очевидният отговор бе — да. И наистина, защо да не ѝ кажа? Не дължах на Орхид и Лий нищо.

Не бях сигурна дали това вече има някакво значение. По дяволите, нищо чудно цялата фалшификация скоро сама да излезете на бял свят. Орхид сигурно възнамеряваше да изчезне веднага щом се натъпче с достатъчно мангизи.

Реших да опитам директния и открит подход.

— Г’ Накада, интересували ли сте се някога какво точно представлява проектът, който ви продават от ЕИПИ?

— Какво имаш предвид? — Тя ме погледна втренчено.

— Ами например, не ви ли звучи твърде хубаво, за да е истина? Проверявали ли сте дали въобще може да се получи? Обсъждали ли сте го с някого, пускали ли сте идеята им през анализираща програма?

Тя продължаваше да ме гледа.

— Не разбирам накъде биеш.

— Говоря за това дали доктор Лий и хората му могат да осъществят плана, както твърдят?

— Разбира се, че могат — изръмжа ядно тя. — Лий е един от най-добрите планетолози. Хората му са върхът.

— Специалистите също могат да лъжат, г’ Накада.

— Това пък какво значи?

— Значи, че всичко това е една голяма измама, това значи. Не могат да спрат въртенето на планетата, никой не може. Просто ви точат парите и ги прехвърлят на Прометей. Не е необходимо да ми повярвате. Намерете си някой независим планетолог и го накарайте да провери. Просто са ви изиграли.

Тя ме погледна с изражение, което бе на крачка от абсолютната ненавист.

— Лъжеш. Ти си тази, която се опитва да ме измами.

— Не, за жалост. Това е самата истина.

— Лъжеш — повтори тя. — Защо им е да ме мамят?

— За пари, разбира се.

— Не! — Тя тръсна глава. — Ти лъжеш! — Изведнъж лицето ѝ се проясни, сякаш я беше споходила гениална идея. — Да не би някой да те е наел, за да ми ги отмъкнеш? Да ги накараш да работят за друг?

— Никой не ме е наемал.