Читать «Градът на крадците» онлайн - страница 91

Излизаше, че героите и хората, които заспиват лесно, при необходимост можеха да изключват мислите си. Страхливците и хората, които страдат от безсъние, моите хора, се измъчват от непрекъснато дърдорене в мозъка. Ето какво си помислих, когато излязох навън: „Стоя на двора на една къща недалеч от Березовка, а към главата ми са насочени карабините на множество партизани.“

Ако се съди по широката усмивка на лицето на Коля, той не си мислеше абсолютно нищо. Двамата стояхме един до друг, докато невидимите ни събеседници ни разгледат както трябва. Бяхме оставили палтата си в къщата и треперехме в нощта, а леденият въздух проникваше чак до костите ни.

— Докажи, че си един от нас.

Гласът сякаш идваше от една от купите сено, покрити със сняг; когато очите ми свикнаха с мрака, различих в сенките един мъж, застанал на коляно с вдигната на рамото карабина.

— Застреляй всеки от германците в главата.

— Това не е кой знае каква проверка — отбеляза Коля. — Те и без това са мъртви.

Способността му да влошава всяка ситуация вече не ме изненадваше. Може би героят беше просто човек, който не осъзнаваше собствената си уязвимост. В такъв случай дали смелостта не означаваше да си толкова тъп, че да не знаеш, че си смъртен?

— Ние все още сме живи — отговори партизанинът от сенките, — защото ги прострелваме дори когато си мислим, че са мъртви.

Коля кимна. После отиде до джипа, който най-сетне беше спрял, след като гумите му бяха затънали в един метър сняг.

— Наблюдаваме те — обади се партизанинът. — По един куршум във всяка глава.

Коля застреля мъртвия шофьор и мъртвия пътник, а цевта на пистолета му проблясваше в нощта като светкавица на фотоапарат. После се обърна и пое през снега, като спираше да простреля германците, проснати в неудобни пози по пътя му.

Когато стигна до шестия и се наведе да притисне пистолета в черепа на падналия офицер от Айнзацгрупен, той чу нещо. Застана на колене и се заслуша за момент, после се изправи и се провикна:

— Този е още жив!

— Точно затова трябва да го застреляш.

— Може да ни каже нещо полезно.

— Прилича ли ти на човек, който може да говори?

Коля обърна германеца по гръб. Мъжът тихо простена. От устата му излизаше розова пяна.

— Не — каза Коля.

— Това е така, защото го простреляхме в дробовете. А сега му направи услуга и го довърши.

Коля се изправи, прицели се и застреля умиращия човек в челото.

— Прибери пистолета в кобура.

Коля се подчини и партизаните се показаха от скривалищата си, като излизаха зад балите сено, прехвърляха се през ниските каменни огради между нивите и газеха през снега по края на гората. Бяха десетина мъже с дълги палта и карабини в ръцете си, а дъхът им се кълбеше над главите, докато се приближаваха от всички страни към къщата.