Читать «Градът на крадците» онлайн - страница 87

Той ме загледа, докато прехвърлях голите снимки в ръцете си, като се усмихваше, когато забелязваше по-продължителния ми поглед към някоя от тях.

— А какво ще кажеш за момичетата тук, а? Четири красавици. Нали си даваш сметка, че след тази нощ ще бъдем герои? Всичките ще си паднат по нас. Коя си избираш?

— След тази нощ ще бъдем мъртви.

— Наистина, приятелю, наистина трябва да спреш да говориш така.

— Май ми харесва онази дребната с пълничките ръце.

— Галина? Добре. На мен ми прилича на теленце, но добре, разбирам те.

Той замълча за момент, докато аз разглеждах снимката на една жена, гола до кръста, с бричове за езда и камшик в ръка.

— Слушай, Лев, трябва да ми обещаеш, че след като всичко тази нощ свърши, ще говориш с твоето теленце. Недей да бягаш като срамежливо момче, каквото си. Говоря ти съвсем сериозно. Тя те харесва. Видях, че те гледаше.

Бях съвсем сигурен, че Галина не ме е гледала. Гледаше Коля, както и всички останали, и той го знаеше много добре.

— Какво стана с пресметнатото пренебрежение? Нали каза, че според „Дворната хрътка“ тайната към сърцето на всяка жена е…

— Има разлика между това да омагьосаш една жена и това да не й обръщаш внимание. Жената се омагьосва с тайнственост. Тя иска да отидеш при нея, но ти кръжиш. Точно както в секса. Аматьорите си свалят гащите и го забиват в жената все едно е харпун. Но мъжът, който има истински талант, знае за какво става въпрос. Става въпрос за игра, за кръжене, за приближаване и отдалечаване.

— Тази е хубава — казах аз и вдигнах една карта.

На снимката се виждаше жена в поза на тореадор, с червена мантия в ръцете си, която не носеше нищо друго освен матадорска шапка.

— Тази ми е любимата. Когато бях на твоите години, сигурно съм напълнил двайсет чорапа, докато съм я гледал.

— В „Пионерска правда“ пише, че мастурбирането вреди на революционния дух.

— Несъмнено. Но от друга страна, по думите на Прудон…

Така и не разбрах какви са думите на Прудон. Разнесе се двойно почукване с месингов черпак по месингова тенджера, което накара Коля да млъкне. И двамата се изправихме на леглата си.

— Дошли са по-рано — прошепна той.

— И са само двама.

— Избрали са неподходяща вечер да дойдат без компания — каза той.

Но в момента, в който го каза, черпакът отново заудря по тенджерата — веднъж, два пъти, три пъти, четири.

— Шестима — прошепнах аз.

Коля преметна крака през ръба на матрака и безшумно се спусна на пода, стиснал пистолета в ръката си. Той духна свещите и присви очи, за да погледне през прозореца, но бяхме от грешната страна на къщата и навън не се виждаше нищо. Чухме шума от затръшване на автомобилни врати.

— Ето какво ще направим — каза ми той тихо и спокойно. — Ще изчакаме. Ще ги оставим да се отпуснат, да се стоплят, да изпият по няколко питиета. Ще си свалят дрехите и ако имаме късмет, оръжията няма да им бъдат подръка. Не забравяй, че не са дошли да се сражават. Дошли са да се забавляват и да се наслаждават на момичетата. Нали ме чуваш? Предимството е на наша страна.