Читать «Градът на крадците» онлайн - страница 132

— Хора като теб, които нямат чувство за хумор?

— Какво да направя, като не се смееш? Момичетата се смеят, това е важното.

— Мислиш ли, че е била тя? — попитах го аз.

Той ме погледна озадачено, докато не видя, че гледам към Вика — днес тя вървеше отделно от нас, в началото на колоната.

— Естествено, че е била тя.

— Просто… Тя беше притисната до мен през цялата нощ. Когато заспах, главата й беше на рамото ми, а аз спя много леко…

— Това е най-близкото нещо до секс, което ти се е случвало. Видя ли? Слушай ме и ще сполучиш.

— …но тя някак си е успяла да се измъкне, да пропълзи между трийсет селяни в пълен мрак, да пререже гърлото на човека и да се върне? Без да събуди никого?

Коля кимна, без да откъсва поглед от Вика, която продължаваше да върви сама, да оглежда пътя и позициите на германските войници.

— Тя е талантлив убиец.

— Особено за студентка по астрономия.

— Ха. Не вярвай на всичко, което чуваш.

— Мислиш, че лъже?

— Не се съмнявам, че е била студентка. Точно оттам ги набират. Но помисли малко, лъвче — къде се е научила да стреля така, на лекциите по астрономия? Тя е от НКВД. Те имат агенти във всеки партизански отряд.

— Не можеш да си сигурен в това.

Той спря за няколко секунди, за да ритне с единия си ботуш по другия, така че да изчисти снега от подметката си, като ме държеше за рамото, за да пази равновесие.

— Не мога да съм сигурен в нищо. Може би и ти не се казваш Лев. Може би си най-великият любовник в историята на Русия. Но мога да обмисля фактите и да направя обосновано предположение. Партизаните са бойци, които действат на местна почва. Точно затова са толкова ефективни — защото познават терена по-добре, отколкото германците някога ще го опознаят. Имат приятели в района, роднини и други хора, които могат да им дават храна и да ги прибират да пренощуват при тях. А сега ми кажи на какво разстояние сме от Архангелск?

— Не знам.

— И аз не знам. Седем-осемстотин километра? Сигурно границата с Германия е по-близо. Мислиш ли, че местните партизани просто са решили да се доверят на някакво момиче, което се е появило отникъде? Не, тя е била изпратена при тях.

Вика продължаваше да гази през снега пред нас, натъпкала ръцете си дълбоко в джобовете на гащеризона. Погледната в гръб, приличаше на дванайсетгодишно момче, облечено с откраднатата униформа на някой механик.

— Чудя се дали има цици — каза Коля.

Тази грубост ме подразни, макар че и аз се бях питал същото. Беше невъзможно да се прецени какво тяло имаше под възголемия гащеризон, но ми се струваше, че беше тънка като стръкче трева.

Той забеляза изражението ми и се усмихна.

— Обидих ли те? Извинявай. Ти наистина я харесваш, нали?

— Не знам.

— Повече няма да говоря така за нея. Ще ми простиш ли?

— Можеш да си говориш за нея както си искаш.

— Не, не. Вече разбирам всичко. Но слушай, тя няма да е лесна за хващане.

— Пак ли ще ми даваш съвети от измислената си книга?

— Просто ме изслушай. Шегувай се колкото си искаш, но аз наистина знам за тези неща повече от теб. Предполагам, че е била малко влюбена в онзи Корсаков. А той беше по-корав мъж от теб, така че не можеш да я впечатлиш с това колко си корав.