Читать «Градът на крадците» онлайн - страница 112

— Не трябваше да му казваш, че те е пратил Штелмах. Това е глупаво.

— Естествено, че е глупаво! Аз току-що си го бях извадил от Роза!

Няколко партизани измърмориха на Коля да млъква и той снижи глас.

— Мозъкът ми не работеше както трябва. Не можех да повярвам, че този тип наистина ме обвинява. Разбираш ли колко бързо се промениха нещата? Следобед на същия ден бях войник с добро положение, а ето ме сега, пет часа по-късно, обвинен в дезертьорство. Помислих си, че ще ме застрелят направо на улицата. Но вместо това ме откараха в затвора „Крести“. И там се запознах с теб, мой малък мрачни юдеино.

— Как е умряла Юлия?

— Какво? Не знам. От глад предполагам.

В продължение на няколко минути лежахме мълчаливо и слушахме мъжете около нас — някои спяха тихо, други хъркаха носово, трети свиреха с носовете си като вятър в комина. Опитах се да различа дишането на Вика сред останалите, защото бях любопитен какви звуци издаваше нощем, но нямаше как.

Коля ме беше ядосал с това, че ме държеше буден с безкрайното си дърдорене, но в последвалото мълчание изведнъж се почувствах самотен.

— Спиш ли? — попитах аз.

— Хм? — измърмори той.

Звучеше сънлив — след като си беше разказал историята, проклетникът вече потъваше в сън.

— Защо е тъмно през нощта?

— Какво?

— Ако има милиарди звезди и повечето от тях са поне толкова ярки, колкото слънцето, а светлината пътува до безкрай, защо през цялото време не е светло?

В действителност не очаквах отговор. Мислех си, че той ще изсумти и ще ми каже да заспивам или ще каже нещо, колкото да отбие номера: „През нощта е тъмно, защото слънцето залязва.“ Вместо това Коля седна и ме изгледа втренчено. Виждах как се мръщи на треперливата светлина на мангала.

— Това е отличен въпрос — каза той.

Коля продължи да мисли върху него, като се взираше в мрака, който обгръщаше малкия кръг от светлина на мангала. Най-сетне поклати глава, прозя се и отново се отпусна на земята. Десет секунди по-късно вече спеше и хъркаше, като свистеше на всяко вдишване и ръмжеше на всяко издишване.

Колкото до мен, аз все още бях буден, когато пазачът отвън се върна, събуди следващата смяна, напълни мангала със съчките, които беше събрал, и легна сред спящите тела. Още един час лежах и слушах как пукат съчките в огъня, като си мислех за светлината на звездите и за Вика, после най-сетне заспах и сънувах небе, от което валяха дебели момичета.