Читать «Градът на крадците» онлайн - страница 106

Понякога поетите четяха от надрасканите си бележки, друг път рецитираха по памет. Когато приключваха, всички лица наоколо им се струваха твърде много и те се протягаха към най-близката чаша с вино или водка — не само за подкрепата на питието, но и просто за да имат какво да правят с ръцете и очите си, докато очакват реакцията на публиката. Публиката им беше съставена от колеги, конкуренти и обичайната реакция беше сдържано одобрение, изразявано с кимване, усмивка или потупване по гърба. Веднъж или два пъти видях тези претръпнали литератори да избухват от въодушевление, толкова развълнувани от силата на творбата, че забравяха за професионалната си завист, провикваха се „Браво! Браво!“ и се нахвърляха върху зашеметения, щастлив поет, като го целуваха по бузите с лепкавите си влажни устни, рошеха му косата, повтаряха любимите си строфи и клатеха глави от възхищение.

Много по-често обаче реагираха с презрително мълчание, никой не искаше да погледне поета в очите и да изрази макар и престорен интерес към темата или да се прежали за някой половинчат комплимент по адрес на дръзката му метафора. Когато четенето се проваляше, поетът го разбираше веднага. Той изпиваше до дъно чашата си с алкохол, почервенял от срам, избърсваше устата си с ръкав и се затътряше към далечния край на стаята, за да разгледа с особено голям интерес библиотеката на баща ми — Балзак и Стендал, Йейтс и Бодлер. Скоро щеше да си тръгне сразен, но добрият вкус повеляваше да не го прави незабавно, защото това се смяташе за проява на жалка страхливост, и поетът беше принуден да издържи в агония още двайсет минути, докато всички останали старателно избягваха да споменават за неговото стихотворение, все едно беше брутална пръдня и всички бяха достатъчно възпитани да се преструват, че не са я забелязали. Най-сетне сразеният поет благодареше на майка ми за храната и гостоприемството, като се усмихваше, но не я поглеждаше в очите, и се измъкваше през вратата с ясното съзнание, че в мига, в който си тръгне, всички ще започнат да остроумничат по адрес на ужаса, който им беше представил — що за чудовищна бездарност, що за претенция и занаятчийство.