Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 91
Том Брадби
— Полицай. — Той пъхна ръце в джобовете си и се облегна назад. — В Селището всички произшествия се записват от дежурния в главния регистър още преди изготвянето на рапорт.
— Да, господине.
— И тук ли е така?
— Да.
— Може ли да видя главния регистър за първи май?
Полицаят кимна и излезе. Забави се десетина минути, вероятно за да пита Живро. Върна се, извини се за закъснението и обясни, че един от детективите бил взел книгата, за да попълни данните за някаква семейна свада.
Фийлд взе регистъра и го разгърна с разтуптяно сърце.
Случаят бе регистриран с четливия почерк на Нгок: „Произшествие номер F6715. Открит труп на жена с множество прободни рани, улица «Жофр». Наталия Симоновна.“
Нямаше други подробности, дори адрес. Улица „Жофр“ прекосяваше цялата Концесия, проверката по къщите щеше да отнеме много време и може би нямаше да доведе до резултат. Фийлд предположи, че някъде трябва да има доклад за случая.
Той отново се обърна:
— Тук ли държите докладите за тежките случаи и досиетата на опасните престъпници?
— Не, господине, на улица „Вагнер“.
— В главното управление ли се пазят?
— Да.
— И тук не остава нищо?
— Не.
— В такъв случай, ако поискате да видите някое досие, на „Вагнер“ ли ходите?
— Докарват ни досието сутринта със специална кола и го прибират вечерта. Ако бързаме, отиваме лично.
На Фийлд му хрумна нещо. Вдигна главния регистър на произшествията.
— Спомняте ли си този случай, „Симоновна“? Помните ли адреса или квартала…
Полицаят погледна книгата и поклати глава, но усмивката му изчезна.
Фийлд взе регистъра и пак го разлисти. Прегледа всички случаи след „Симоновна“, но нищо не му направи впечатление, затова се зае с по-старите.
Стигна до трийсет и първи март, датата, от която започваше ведомостта.
Под произшествие номер F222 пишеше: „Открит труп на жена, многобройни прободни рани. Улица «Жофр». Ирина Игнатиева.“ Фийлд внимателно затвори книгата и я остави върху бюрото.
— Благодаря ви.
Бързо излезе и тръгна към изхода, но промени решението си и влезе в кабинета на Живро.
— Намерихте ли нещо? — попита французинът.
Изправи се и излезе пред масивното тиково бюро, което бе покрито с документи, затиснати с тежести от крокодилска кожа.
— В известен смисъл да — отвърна Фийлд и интуицията му подсказа да спре дотук, но той не устоя на изкушението и добави: — Помните ли случая „Симоновна“?
Изражението на лейтенанта остана непроменено; той бавно поклати глава.
— Наталия Симоновна, рускиня. Била е наръгана с нож преди месец.
— Не си спомням.
— Случаят е поет от Криминалния отдел на улица „Вагнер“.
— Възможно е.
— Доколкото имам представа, тук е тихо.
— В какъв смисъл „тихо“?
— Имате ли много убийства?
Французинът го погледна неразбиращо:
— Не, не много. — Той се приближи. — Забравих името ви, бяхте Ричард…
— Фийлд.
— Да, Фийлд.
— Какво можете да ми кажете за Ирина Игнатиева?
Живро се намръщи, сякаш се опитваше да си спомни името.
— Нейният труп също е бил открит на улица „Жофр“, на трийсет и първи март — преди два месеца.
Живро вдигна рамене.
— И това ли разследване е водено от улица „Вагнер“?