Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 91

— Полицай. — Той пъхна ръце в джобовете си и се облегна назад. — В Селището всички произшествия се записват от дежурния в главния регистър още преди изготвянето на рапорт.

— Да, господине.

— И тук ли е така?

— Да.

— Може ли да видя главния регистър за първи май?

Полицаят кимна и излезе. Забави се десетина минути, вероятно за да пита Живро. Върна се, извини се за закъснението и обясни, че един от детективите бил взел книгата, за да попълни данните за някаква семейна свада.

Фийлд взе регистъра и го разгърна с разтуптяно сърце.

Случаят бе регистриран с четливия почерк на Нгок: „Произшествие номер F6715. Открит труп на жена с множество прободни рани, улица «Жофр». Наталия Симоновна.“

Нямаше други подробности, дори адрес. Улица „Жофр“ прекосяваше цялата Концесия, проверката по къщите щеше да отнеме много време и може би нямаше да доведе до резултат. Фийлд предположи, че някъде трябва да има доклад за случая.

Той отново се обърна:

— Тук ли държите докладите за тежките случаи и досиетата на опасните престъпници?

— Не, господине, на улица „Вагнер“.

— В главното управление ли се пазят?

— Да.

— И тук не остава нищо?

— Не.

— В такъв случай, ако поискате да видите някое досие, на „Вагнер“ ли ходите?

— Докарват ни досието сутринта със специална кола и го прибират вечерта. Ако бързаме, отиваме лично.

На Фийлд му хрумна нещо. Вдигна главния регистър на произшествията.

— Спомняте ли си този случай, „Симоновна“? Помните ли адреса или квартала…

Полицаят погледна книгата и поклати глава, но усмивката му изчезна.

Фийлд взе регистъра и пак го разлисти. Прегледа всички случаи след „Симоновна“, но нищо не му направи впечатление, затова се зае с по-старите.

Стигна до трийсет и първи март, датата, от която започваше ведомостта.

Под произшествие номер F222 пишеше: „Открит труп на жена, многобройни прободни рани. Улица «Жофр». Ирина Игнатиева.“ Фийлд внимателно затвори книгата и я остави върху бюрото.

— Благодаря ви.

Бързо излезе и тръгна към изхода, но промени решението си и влезе в кабинета на Живро.

— Намерихте ли нещо? — попита французинът.

Изправи се и излезе пред масивното тиково бюро, което бе покрито с документи, затиснати с тежести от крокодилска кожа.

— В известен смисъл да — отвърна Фийлд и интуицията му подсказа да спре дотук, но той не устоя на изкушението и добави: — Помните ли случая „Симоновна“?

Изражението на лейтенанта остана непроменено; той бавно поклати глава.

— Наталия Симоновна, рускиня. Била е наръгана с нож преди месец.

— Не си спомням.

— Случаят е поет от Криминалния отдел на улица „Вагнер“.

— Възможно е.

— Доколкото имам представа, тук е тихо.

— В какъв смисъл „тихо“?

— Имате ли много убийства?

Французинът го погледна неразбиращо:

— Не, не много. — Той се приближи. — Забравих името ви, бяхте Ричард…

— Фийлд.

— Да, Фийлд.

— Какво можете да ми кажете за Ирина Игнатиева?

Живро се намръщи, сякаш се опитваше да си спомни името.

— Нейният труп също е бил открит на улица „Жофр“, на трийсет и първи март — преди два месеца.

Живро вдигна рамене.

— И това ли разследване е водено от улица „Вагнер“?