Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 90

— Ще трябва да им се обадя.

— Разбира се.

— Изчакайте, моля.

Фийлд седна под един вентилатор и хладният въздух го изпълни с блаженство. Кръстоса крака и запали цигара, доволен, че не е в службата. Изчезването на доклада за отпечатъците го тревожеше. Гласът на Грейнджър още звучеше в главата му: „Време е да си избереш приятели.“

Живро се върна, стъпките му кънтяха по старите дъски.

— Няма никого — обяви. — Би трябвало да ви накарам да изчакате, но… Е, не е голяма работа. Дежурният ще слезе с вас. Обадете ми се, когато свършите.

Дежурният беше млад мъж с открито, добронамерено лице. Заведе Фийлд в стая, не по-голяма от всяка друга в един нормален участък. Всяко празно местенце бе заето от етажерки за документи.

— От коя дата? — попита полицаят.

— Да започнем от първи май.

Китаецът взе стълба от дъното на стаята и я сложи пред един шкаф. Качи се, свали едно чекмедже и го постави върху ниско бюро.

Фийлд седна. Дежурният остана няколко минути до него, после тихо се отдалечи при прозореца. Повечето оперативни документи бяха попълнени от детектив Нгок и подписани от детектив сержант Пудовски. На първи май имаше два въоръжени грабежа: в магазин за кожи на „Жофр“ и в бижутериен магазин на улица „Льо колони“. И в двата извършителите носили маски и автомати. Имаше също нападение над шофьор виетнамец във френския парк и улична кражба на дамска чантичка. Фийлд преброи картоните. Бяха четиринайсет и никъде не се намекваше за онова, което търсеше.

Той се зае с архива от трийсети април. Всички формуляри бяха попълнени от Нгок; случаите бяха само пет и нямаше нищо сериозно.

— Ще искате ли чай, господине? — попита го с усмивка младият полицай.

— Да, ако обичате. С лимон и без захар.

Полицаят се отдалечи.

— Полицай — извика го Фийлд и той се обърна. — За всяко ли произшествие в района се попълва регистрационна карта?

— Да, господине.

— Дори ако предположим, че е имало сериозно престъпление, да речем убийство, за което сигналът е подаден първо на улица „Вагнер“? Тогава пак ще го имате картотекирано, ако е в района ви, нали?

— Да.

— При всякакви обстоятелства?

— Да.

Фийлд отново се зае с рапортите; изведнъж го изпълни увереност, че това търсене ще доведе до нещо. Ако хората от главното управление искаха да потулят някое престъпление, можеха да наредят на Живро да не изпраща свой екип на местопрестъплението. В такъв случай щеше да е невъзможно да изготвят рапорт.

Фийлд се върна до материалите за четвърти април, което бе първата дата в чекмеджето. Обикновено имаше по няколко произшествия на ден; първи май беше необичайно натоварен.

Полицаят му донесе чай. Фийлд отпи бавно и изяде една бисквитка. Не виждаше какво друго може да направи.

Отново прегледа картоните от първи май, като внимаваше изключително много за подробности, които можеше да е пропуснал. След като прегледа пет или шест, забеляза, че един липсва.

Всеки доклад имаше сериен номер, написан с черно мастило в горния ляв ъгъл. Тук картите прескачаха от F6714 на F6716.

Фийлд прегледа внимателно цялото чекмедже, в случай че рапортът е сложен по погрешка на друго място.