Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 93
Том Брадби
Една гола китайка изпищя, скочи от кревата и се опита да се прикрие. Не изглеждаше на повече от петнайсет.
Фийлд се извърна и ги погледна едва когато се облякоха. Момичето избяга от стаята.
— Така, Сергей — каза полицаят, когато затвори вратата след нея. — Ще ти задам още няколко въпроса и ако се опиташ да ме излъжеш, горчиво ще съжаляваш. Ясно ли е?
Адамовата ябълка на руснака се размърда силно. Фийлд вдигна цигулката на Сергей, постави я внимателно на пода, седна на облегалката на дивана и кръстоса крака. Наблизо имаше пепелник, спринцовка с две дълги игли и проста лула за пушене на опиум.
— Ирина Игнатиева и Наталия Симоновна.
Очевидно имената бяха познати на Сергей.
— Разкажи ми за тях — подкани го.
— Не ги познавах.
— Напротив.
— Не… не.
Фийлд се изправи и пристъпи към руснака.
— Наталия… втората, не, но Ирина…
— Познавахте ли се?
— Не, но…
— Но какво?
— Лена я спомена веднъж.
Сергей отиде при леглото и се наведе, за да си вземе цигара.
— В каква връзка? — попита Фийлд.
— В какво…
— За какво говорехте?
Сергей го изгледа объркано.
— Защо Лена спомена името й?
— Била е от момичетата на Лу.
— Ирина ли?
— Да.
— Ирина Игнатиева?
— Да.
Младият англичанин се замисли, после попита:
— Какво каза Лена за нея?
— Каза, че чула за нея, че живеела във Френската концесия… Искаше да види какви други момичета има Лу и се интересуваше дали я познавам.
— Познаваше ли я?
— Не.
— Къде живееше Ирина?
— Не знам. Дотогава не я бях чувал.
— Какво друго каза Лена за нея?
— Това беше. Искаше информация, но аз не можах да й дам.
— Къде живееше Ирина?
— Не знам.
— Живяла е на тази улица. На кой номер?
Руснакът се разтресе силно и на Фийлд му се стори, че ще припадне.
— Лу имаше ли други рускини?
— Сигурно.
— Кои?
— Не знам.
— Наташа Медведева?
— Да.
— Нея я познаваш.
— Покрай Лена.
— И от „Маджестик“.
— Да.
— Лена споменавала ли е други?
Сергей всмукна силно от цигарата и промълви:
— Не.
— Значи знаеш за Ирина, Лена и Наташа. Никога не си чувал за Наталия Симоновна, така ли?
Руснакът отново поклати глава и Фийлд реши, че този път казва истината.
— Лена и Ирина бяха убити. Наташа обаче е още жива.
Сергей се усмихна цинично:
— Сигурно е по-добра в леглото.
Фийлд вдигна юмрук, но по лицето на Сергей се изписа недоумение и той се овладя.
— Какво знаеш за Наташа?
— Нищо.
— Все нещо трябва да знаеш.
— Мисли се за много велика — изсумтя руснакът.
— Лена и Ирина са мъртви. Да предположим, че Наталия Симоновна също е била от момичетата на Лу. Кои са другите, освен Наташа?
Сергей бързо възвърна самообладанието си:
— Откъде да знам?
— Помисли.
— Знам само онова, което ми е казвала Лена, а с нея не разговаряхме много.
— И с Наташа ли не си разговарял много?
Сергей кръстоса крака и огледа стъпалата си, димът от цигарата му бавно се издигаше към тавана.
— Виждал ли си Лу в „Маджестик“?
Руснакът вдигна очи:
— Разбира се.
— Освен с Наташа с коя друга си го виждал?
— Виждал съм Наташа с вас.
Фийлд го изгледа заплашително:
— С коя си виждал Лу?
Руснакът вдигна рамене.
— С никоя или с твърде много? Наташа обикновено седи до него. Защо?
Сергей го изгледа и след малко подигравателно отвърна: