Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 93

Една гола китайка изпищя, скочи от кревата и се опита да се прикрие. Не изглеждаше на повече от петнайсет.

Фийлд се извърна и ги погледна едва когато се облякоха. Момичето избяга от стаята.

— Така, Сергей — каза полицаят, когато затвори вратата след нея. — Ще ти задам още няколко въпроса и ако се опиташ да ме излъжеш, горчиво ще съжаляваш. Ясно ли е?

Адамовата ябълка на руснака се размърда силно. Фийлд вдигна цигулката на Сергей, постави я внимателно на пода, седна на облегалката на дивана и кръстоса крака. Наблизо имаше пепелник, спринцовка с две дълги игли и проста лула за пушене на опиум.

— Ирина Игнатиева и Наталия Симоновна.

Очевидно имената бяха познати на Сергей.

— Разкажи ми за тях — подкани го.

— Не ги познавах.

— Напротив.

— Не… не.

Фийлд се изправи и пристъпи към руснака.

— Наталия… втората, не, но Ирина…

— Познавахте ли се?

— Не, но…

— Но какво?

— Лена я спомена веднъж.

Сергей отиде при леглото и се наведе, за да си вземе цигара.

— В каква връзка? — попита Фийлд.

— В какво…

— За какво говорехте?

Сергей го изгледа объркано.

— Защо Лена спомена името й?

— Била е от момичетата на Лу.

— Ирина ли?

— Да.

— Ирина Игнатиева?

— Да.

Младият англичанин се замисли, после попита:

— Какво каза Лена за нея?

— Каза, че чула за нея, че живеела във Френската концесия… Искаше да види какви други момичета има Лу и се интересуваше дали я познавам.

— Познаваше ли я?

— Не.

— Къде живееше Ирина?

— Не знам. Дотогава не я бях чувал.

— Какво друго каза Лена за нея?

— Това беше. Искаше информация, но аз не можах да й дам.

— Къде живееше Ирина?

— Не знам.

— Живяла е на тази улица. На кой номер?

Руснакът се разтресе силно и на Фийлд му се стори, че ще припадне.

— Лу имаше ли други рускини?

— Сигурно.

— Кои?

— Не знам.

— Наташа Медведева?

— Да.

— Нея я познаваш.

— Покрай Лена.

— И от „Маджестик“.

— Да.

— Лена споменавала ли е други?

Сергей всмукна силно от цигарата и промълви:

— Не.

— Значи знаеш за Ирина, Лена и Наташа. Никога не си чувал за Наталия Симоновна, така ли?

Руснакът отново поклати глава и Фийлд реши, че този път казва истината.

— Лена и Ирина бяха убити. Наташа обаче е още жива.

Сергей се усмихна цинично:

— Сигурно е по-добра в леглото.

Фийлд вдигна юмрук, но по лицето на Сергей се изписа недоумение и той се овладя.

— Какво знаеш за Наташа?

— Нищо.

— Все нещо трябва да знаеш.

— Мисли се за много велика — изсумтя руснакът.

— Лена и Ирина са мъртви. Да предположим, че Наталия Симоновна също е била от момичетата на Лу. Кои са другите, освен Наташа?

Сергей бързо възвърна самообладанието си:

— Откъде да знам?

— Помисли.

— Знам само онова, което ми е казвала Лена, а с нея не разговаряхме много.

— И с Наташа ли не си разговарял много?

Сергей кръстоса крака и огледа стъпалата си, димът от цигарата му бавно се издигаше към тавана.

— Виждал ли си Лу в „Маджестик“?

Руснакът вдигна очи:

— Разбира се.

— Освен с Наташа с коя друга си го виждал?

— Виждал съм Наташа с вас.

Фийлд го изгледа заплашително:

— С коя си виждал Лу?

Руснакът вдигна рамене.

— С никоя или с твърде много? Наташа обикновено седи до него. Защо?

Сергей го изгледа и след малко подигравателно отвърна: