Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 89
Том Брадби
— Ричард…
— Ще си тръгвам.
— Както искаш.
— Благодаря за приятната вечер.
— Ричард, целуни ме за лека нощ?
Той не помръдна.
— Нали не съм толкова отблъскваща.
Тя се приближи до него и побутна ревера му с пръст, както Наташа бе направила преди няколко нощи. Целуна го по бузата.
— Влюбен ли си, Ричард?
Той се изчерви.
— Чувствам, че си влюбен, Ричард, не съм ли права?
— Не знам — отвърна той и се обърна.
— Ричард?
— Да.
— Отвращавам ли те?
— Разбира се, че не.
— Тогава създаваш погрешно впечатление с прибързаното си тръгване.
— Ти си жена на вуйчо ми.
— Срамуваш ли се от мен?
Фийлд въздъхна.
— Знаеш ли, че вуйчо ти не ме е чукал от години?
Той отново се обърна и заслиза по стълбите.
— Лека нощ, Ричард.
22.
Колата спря пред участъка в Малката Русия. Трима свещеници с дълги черни бради и метални разпятия пресякоха улица „Жофр“ и бавно продължиха към руската църква. Подминаха групичка просещи китайчета, без да ги удостоят с поглед.
Фийлд накара шофьора да го изчака и слезе. Протегна се, след физическото натоварване на игрището за ръгби и забавленията от предишната вечер цялото тяло го болеше.
Полицейският участък бе разположен между два магазина, но малко по-назад от улицата. От едната страна имаше шивашка работилница, от другата — магазин за кожи. Апартаментът на Сергей беше на не повече от стотина метра.
Обзавеждането на участъка бе почти като в луксозен клуб. Просторното преддверие бе пълно с тропически растения, чиито листа леко се поклащаха. Зад гишето на дежурния стоеше виетнамец с чиста и изгладена униформа. Фийлд се представи, показа документите си и зачака, докато полицаят извика началника си.
Опита се да сдържи нетърпението си.
Лейтенантът беше жива карикатура на френския колониалист. На ръст бе почти колкото Фийлд и носеше брич, ботуши за езда и широка бяла памучна риза, която подчертаваше тена му. Имаше тъмна коса и голям нос със следи от старо счупване. Непринуденото държане и стойката му напомниха на Фийлд за Люис.
— Аз съм Живро — представи се той и двамата се ръкуваха.
— Фийлд, С1.
— С какво мога да ви помогна, господин Фийлд?
— Издирвам лицето Игор Ментов, за когото имаме данни, че е живял на улица „Жофр“.
— Не познавам такъв човек.
Живро говореше английски с едва доловим акцент.
— Според сведенията ни е пребивавал тук съвсем за кратко, но е бил арестуван за леко нарушение във вашия или съседен район около първи май тази година.
Французинът шумно издиша:
— Преди повече от месец… не знам. Може би.
— Възможно ли е да прегледам оперативния ви архив, ако…
— Трябва да се свържете с разузнавателния ни отдел. Ще ви дадат да попълните нужните документи и ще ви придружат в архива.
— Секретарката ми е подготвила документите. Ще бъдат представени днес, но според сведенията тази вечер издирваното лице ще пътува с влак за Харбин. Нямаме време.
Живро го изгледа подозрително:
— Какво може да ви помогне едно старо…
— Нуждаем се от всяка възможна информация, преди да го арестуваме. Участва в заговор.
Лейтенантът се намръщи: