Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 89

— Ричард…

— Ще си тръгвам.

— Както искаш.

— Благодаря за приятната вечер.

— Ричард, целуни ме за лека нощ?

Той не помръдна.

— Нали не съм толкова отблъскваща.

Тя се приближи до него и побутна ревера му с пръст, както Наташа бе направила преди няколко нощи. Целуна го по бузата.

— Влюбен ли си, Ричард?

Той се изчерви.

— Чувствам, че си влюбен, Ричард, не съм ли права?

— Не знам — отвърна той и се обърна.

— Ричард?

— Да.

— Отвращавам ли те?

— Разбира се, че не.

— Тогава създаваш погрешно впечатление с прибързаното си тръгване.

— Ти си жена на вуйчо ми.

— Срамуваш ли се от мен?

Фийлд въздъхна.

— Знаеш ли, че вуйчо ти не ме е чукал от години?

Той отново се обърна и заслиза по стълбите.

— Лека нощ, Ричард.

22.

Колата спря пред участъка в Малката Русия. Трима свещеници с дълги черни бради и метални разпятия пресякоха улица „Жофр“ и бавно продължиха към руската църква. Подминаха групичка просещи китайчета, без да ги удостоят с поглед.

Фийлд накара шофьора да го изчака и слезе. Протегна се, след физическото натоварване на игрището за ръгби и забавленията от предишната вечер цялото тяло го болеше.

Полицейският участък бе разположен между два магазина, но малко по-назад от улицата. От едната страна имаше шивашка работилница, от другата — магазин за кожи. Апартаментът на Сергей беше на не повече от стотина метра.

Обзавеждането на участъка бе почти като в луксозен клуб. Просторното преддверие бе пълно с тропически растения, чиито листа леко се поклащаха. Зад гишето на дежурния стоеше виетнамец с чиста и изгладена униформа. Фийлд се представи, показа документите си и зачака, докато полицаят извика началника си.

Опита се да сдържи нетърпението си.

Лейтенантът беше жива карикатура на френския колониалист. На ръст бе почти колкото Фийлд и носеше брич, ботуши за езда и широка бяла памучна риза, която подчертаваше тена му. Имаше тъмна коса и голям нос със следи от старо счупване. Непринуденото държане и стойката му напомниха на Фийлд за Люис.

— Аз съм Живро — представи се той и двамата се ръкуваха.

— Фийлд, С1.

— С какво мога да ви помогна, господин Фийлд?

— Издирвам лицето Игор Ментов, за когото имаме данни, че е живял на улица „Жофр“.

— Не познавам такъв човек.

Живро говореше английски с едва доловим акцент.

— Според сведенията ни е пребивавал тук съвсем за кратко, но е бил арестуван за леко нарушение във вашия или съседен район около първи май тази година.

Французинът шумно издиша:

— Преди повече от месец… не знам. Може би.

— Възможно ли е да прегледам оперативния ви архив, ако…

— Трябва да се свържете с разузнавателния ни отдел. Ще ви дадат да попълните нужните документи и ще ви придружат в архива.

— Секретарката ми е подготвила документите. Ще бъдат представени днес, но според сведенията тази вечер издирваното лице ще пътува с влак за Харбин. Нямаме време.

Живро го изгледа подозрително:

— Какво може да ви помогне едно старо…

— Нуждаем се от всяка възможна информация, преди да го арестуваме. Участва в заговор.

Лейтенантът се намръщи: