Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 43
Том Брадби
— Не знам. Никога не разговаряхме за това.
— С какво се занимавате, госпожице Медведева?
Последва дълго мълчание.
— Ако мислите, че е очевидно, грешите.
— Пея в „Маджестик“.
— Само това?
Тя не го удостои с отговор.
— Лена също е работила там.
— „Гениално“ разкритие, детективе.
— Значи би трябвало да сте видели, да сте знаели с какви мъже си урежда срещи.
— Тези неща не стават така.
— А как?
— Някои от тези мъже са женени. — Наташа въздъхна. — Едно момиче може да танцува със сто за една вечер, да флиртува с всекиго. Уреждането на срещите, за които намеквате, не става на дансинга на „Маджестик“.
— Как става?
— Лена имаше телефон. Сигурно са й се обаждали.
— Вие обаче не сте видели никого от тези мъже?
— Не.
Капризи отново лапна молива.
— Апартаментите ви са собственост на Лу Хуан.
Тя не коментира.
— Защо избрахте да живеете точно тук?
— Плащаме наема на една фирма на „Бъблинг уел“. Не ми е известно дали свързана с Лу.
Наташа не умееше да лъже. Фийлд смяташе, че колегата му е на същото мнение, защото оглеждаше апартамента и явно се чудеше как самотна жена може да си позволи такъв лукс.
— Сигурно знаете какво се случи с портиера.
Тя кимна и отново сведе очи.
— Подозираме хората на Лу.
Фийлд погледна дясната й ръка. Носеше златна гривна.
— Имате ли предположение за причината за тази крайна мярка?
— Казват, че бил комунист.
— Като вас — намеси се Фийлд и посочи снимката на шкафа. — Как дъщерята на един царски офицер се озовава на заседанията на „Нов шанхайски живот“?
— Баща ми е мъртъв.
Фийлд се изчерви.
— Затова вие решихте…
— Не е ваша работа.
— Напротив — бавно изрече Капризи. — Точно негова работа е. Властите в Селището имат много строго отношение към емигрантите, злоупотребяващи с гостоприемството ни, използвайки града като база за разпространение на политически идеи сред китайците. Нали така, господин Фийлд?
— Да.
Американецът отново се обърна към нея:
— Какво получава Сипаничавия Лу в замяна на това, че ви позволява да живеете тук?
— Нали ви казах. Плащам наем.
— Ще проверя.
— Ами, проверете.
— Лена негово момиче ли беше? Имам предвид само негова. Даваше ли я на други?
Тя гневно поклати глава.
— Не я ли даваше като награда за лични услуги?
Тя ги изгледа възмутено:
— Свършихте ли с въпросите?
Капризи помълча, после каза:
— Лена Орлова беше убита. Видели сте тялото. Били сте…
— Приятелки, да, но животът продължава. — Враждебността изчезна от лицето й и Фийлд видя уязвимостта, която бе забелязал предишния ден. — Лена правеше каквото трябва, това е.
Наташа отново сведе очи и косата закри лицето й.
Капризи се изправи, но вместо да си тръгне, отиде при прозореца и се загледа към хиподрума.
— Лена е била наръгана близо двайсет пъти. — Той пъхна ръце в джобовете си и се обърна към нея. — В корема и във вагината. Когато изчистиха кръвта, гледката беше още по-ужасна. — Погледна Фийлд. — Някои рани бяха толкова близо една до друга, че приличаха на дълбоки кратери, стигащи до самите кости.
Жената гледаше втренчено отсрещната стена.
— Лена е била собственост на Лу, госпожице Медведева, както сигурно добре знаете. Можете ли да сте сигурна, че следващата няма да сте вие или друга ваша колежка? При този гняв…