Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 43

— Не знам. Никога не разговаряхме за това.

— С какво се занимавате, госпожице Медведева?

Последва дълго мълчание.

— Ако мислите, че е очевидно, грешите.

— Пея в „Маджестик“.

— Само това?

Тя не го удостои с отговор.

— Лена също е работила там.

— „Гениално“ разкритие, детективе.

— Значи би трябвало да сте видели, да сте знаели с какви мъже си урежда срещи.

— Тези неща не стават така.

— А как?

— Някои от тези мъже са женени. — Наташа въздъхна. — Едно момиче може да танцува със сто за една вечер, да флиртува с всекиго. Уреждането на срещите, за които намеквате, не става на дансинга на „Маджестик“.

— Как става?

— Лена имаше телефон. Сигурно са й се обаждали.

— Вие обаче не сте видели никого от тези мъже?

— Не.

Капризи отново лапна молива.

— Апартаментите ви са собственост на Лу Хуан.

Тя не коментира.

— Защо избрахте да живеете точно тук?

— Плащаме наема на една фирма на „Бъблинг уел“. Не ми е известно дали свързана с Лу.

Наташа не умееше да лъже. Фийлд смяташе, че колегата му е на същото мнение, защото оглеждаше апартамента и явно се чудеше как самотна жена може да си позволи такъв лукс.

— Сигурно знаете какво се случи с портиера.

Тя кимна и отново сведе очи.

— Подозираме хората на Лу.

Фийлд погледна дясната й ръка. Носеше златна гривна.

— Имате ли предположение за причината за тази крайна мярка?

— Казват, че бил комунист.

— Като вас — намеси се Фийлд и посочи снимката на шкафа. — Как дъщерята на един царски офицер се озовава на заседанията на „Нов шанхайски живот“?

— Баща ми е мъртъв.

Фийлд се изчерви.

— Затова вие решихте…

— Не е ваша работа.

— Напротив — бавно изрече Капризи. — Точно негова работа е. Властите в Селището имат много строго отношение към емигрантите, злоупотребяващи с гостоприемството ни, използвайки града като база за разпространение на политически идеи сред китайците. Нали така, господин Фийлд?

— Да.

Американецът отново се обърна към нея:

— Какво получава Сипаничавия Лу в замяна на това, че ви позволява да живеете тук?

— Нали ви казах. Плащам наем.

— Ще проверя.

— Ами, проверете.

— Лена негово момиче ли беше? Имам предвид само негова. Даваше ли я на други?

Тя гневно поклати глава.

— Не я ли даваше като награда за лични услуги?

Тя ги изгледа възмутено:

— Свършихте ли с въпросите?

Капризи помълча, после каза:

— Лена Орлова беше убита. Видели сте тялото. Били сте…

— Приятелки, да, но животът продължава. — Враждебността изчезна от лицето й и Фийлд видя уязвимостта, която бе забелязал предишния ден. — Лена правеше каквото трябва, това е.

Наташа отново сведе очи и косата закри лицето й.

Капризи се изправи, но вместо да си тръгне, отиде при прозореца и се загледа към хиподрума.

— Лена е била наръгана близо двайсет пъти. — Той пъхна ръце в джобовете си и се обърна към нея. — В корема и във вагината. Когато изчистиха кръвта, гледката беше още по-ужасна. — Погледна Фийлд. — Някои рани бяха толкова близо една до друга, че приличаха на дълбоки кратери, стигащи до самите кости.

Жената гледаше втренчено отсрещната стена.

— Лена е била собственост на Лу, госпожице Медведева, както сигурно добре знаете. Можете ли да сте сигурна, че следващата няма да сте вие или друга ваша колежка? При този гняв…