Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 45

— Били са посреднички. Комунистите събират сили на юг. Скоро ще тръгнат на север. Лу иска да получи колкото се може повече парчета от баницата. Понеже сам не може да присъства на заседанията, тези момичета са го информирали за обсъжданията и плановете на тукашното нелегално движение. А може би фактът, че притежава тези апартаменти, не е толкова известен, колкото си мислиш. Научихме го само благодарение на Чен, който явно знае всичко.

Капризи кимна замислено:

— Наташа Медведева е уплашена, но не прави нищо, за да си помогне.

— Няма ни доверие.

— Излъга за бележника.

Фийлд се съгласи.

— Какво мислиш, че знае за пратките?

— Нямам представа.

— Сигурно е опиум. Лу контролира каналите за доставка от Централен Китай и има дял в износа за Европа. Това е неразработен пазар. Зелената банда тепърва прохожда в това начинание, но то може да й донесе големи печалби, не смяташ ли?

— Предполагам.

— Лу е изключително умен човек и тукашната престъпност е напълно в негова власт. За връзките с Европа обаче се нуждае от съмишленици сред емигрантите. Значи… има и други пионки. Може би цяла организация. Лена научава за това вероятно от самия Лу. Разбира важността на проблема и започва да си води записки. Дати, пратки. — Капризи замислено сведе очи. — Лена и Наташа са били приятелки. Дали Лена е споделила нещо с нея? Били ли са толкова близки?

Фийлд си представи семействата на двете жени в Русия.

— Вярваш ли на Наташа за начина, по който е открила група? — попита Капризи.

— Да.

— Защо?

— Защото няма причина да се бави. Ако намекваш, че е чула нещо, станала е свидетел или дори е участвала в убийството, защо ще чака толкова, преди да се обади в полицията?

— За да могат убийците да заличат следите си.

Това намекваше за възможности, които Фийлд не искаше да приеме.

— Не знам колко са били близки. Може би миналото ги е карало да странят една от друга, вместо да ги сближава. Или не ги е карало да се срамуват от настоящето си? Или точно носталгията им е давала сили?

— И двете — предположи Капризи и загледа тълпата навън. — Тук има нещо гнило. — Обърна се към спътника си: — Хората на Лу отвлякоха портиера под носа ни двайсет часа след убийството на Лена. Виждаш ли някаква логика в това?

— Накъде биеш?

— Ако Лу стои зад убийството, защо не се е отървал от портиера веднага, още през нощта?

Фийлд не успя да намери прост отговор. Замисли се над онова, което му беше казал Марецки (и което не му беше казал), за Слъгър Дейвис.

— Женен ли си, Капризи?

Американецът се втренчи в него.

— Много си упорит, Дики.

— Веднъж някой ми каза, че това е единственото ми качество — усмихна се той.

Капризи отново загледа улицата.

— Можеш да ми имаш доверие.

— Никога не се доверявам на британци.

— Защо?

— Просто така.

— Маклауд е британец.

— Шотландец е.

— Значи нямаш доверие само на англичаните.

Капризи не отговори.

— Как се озова при Маклауд? Ти си американец от италиански произход, католик. Би трябвало да си при Грейнджър.

— Някои неща не се подчиняват на тесногръдите…

— Кои например?

— Работил съм в криминален отдел в Чикаго. Маклауд е детектив.