Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 41

Марецки остана загледан в ръцете си за известно време. Накрая заговори:

— Лу е неуморим. За десет години се добра до абсолютната власт… сигурно няма да ми повярваш, няма да приемеш истинското значение на думата „абсолютен“, нито влиянието, което ще му припиша. Само онези, които познават добре града, могат да ме разберат. Въпреки това е вярно. Властта обаче никога не е достатъчна за него. Винаги има някой, който не е напълно смачкан под ботуша му, и това го дразни като муха в стаята.

Фийлд избърса потта от челото си.

— Как го постига? С пари ли? Във Френската концесия имам предвид. Подкупва хората?

Руснакът се усмихна:

— Във Френската концесия. О, да. Нали има приказка, че всеки си има цена. Вярно е, разбира се. Всеки си има цена.

— Значи той купува хората.

— Не ме разбра добре. Казах, че всеки има цена, но това не означава, че всеки може да бъде купен с пари.

— Изразявай се по-ясно.

— Ти си умно момче, Фийлд. — Марецки кимна. — Мога да преценя, макар да не разбирам как си се озовал тук. Не се съмнявам, че кипиш от идеализъм и имаш оптимистично, може би дори опортюнистично виждане за живота.

— Значи невинаги парите са най-важното. Той намира други начини. Изнудване?

— Да, невинаги парите са най-важното. Лу обича абсолютната власт и владее много… методи за убеждение. Той е бандит, едно нищожество от мизерен край. Като дете е имал много лош късмет в тази нещастна страна, което обикновено води до мизерия и гибел, но е оцелял. С хитрост, жестокост и умения се е издигнал от помията на този град до положение, за което дори не е могъл да мечтае. Притежава власт и пари, за които повечето китайци не могат дори да мечтаят, още по-малко онези, започнали живота си като него в пълна мизерия. Той е обсебен от властта. Никога не се оставя в ръцете на съдбата и прави всичко възможно, за да запази положението си. Купува всичко и всеки в този град, за да не може никога да се върне там, откъдето с толкова мъки се е измъкнал. Страхът от бедността все още го измъчва нощем. В този град действа законът на джунглата и повярвай ми, Лу прави всичко, за да не може никой да го докосне дори с пръст. Той е неуязвим. Ако стои зад тези убийства, не можеш да спечелиш и по-добре да не се опитваш.

— Какви други методи използва?

Марецки се намръщи, сякаш разтревожен, че младежът не е схванал съвета му.

— Накарай Капризи да ти разкаже за Слъгър. Но защо такъв умен, амбициозен младеж с добри връзки (доколкото чувам) като теб се е загрижил толкова за една руска проститутка?

Фийлд се изправи.

— Правиш се на благороден рицар, нали?

— Никой не е неуязвим, Марецки.

— Това доказва колко си заблуден.

10.

Когато Фийлд и Капризи слизаха от колата пред „Щастливи времена“, няколко слънчеви лъча проникнаха през облачния покров и обагриха в златисто каменната фасада. Сградата имаше широко каменно стълбище с цветни алеи от двете страни. Дърветата бяха отрупани с цветове, земята бе обсипана с розови листчета, събрани от вятъра на по-закътаните места.

В асансьора Капризи се погледна в огледалото и приглади косата си. Бяха само двамата — според американеца Чен се опитваше да установи самоличността на похитителите на портиера.