Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 44
Том Брадби
Тя погледна Фийлд. В очите й блестяха сълзи. Може би това трогна Капризи, защото изражението му изведнъж се смекчи. Той извади бележника на Лена Орлова, приближи се до Наташа и й го показа:
— Намерихме това скрито в една книга с кожена подвързия на полицата й.
Тя погледна бележника, бършейки сълзите си. Взе го.
— „Ана Каренина“ — каза тихо.
— Това е списък на кораби, дати на заминаване и дестинации — обясни Капризи. — Един тръгва в края на този месец.
Тя му върна бележника.
— Знаете ли защо Лена е криела това?
— Не.
— Отдолу има забележка, „плащанията във ведомост две“. Какво може да означава?
— Нямам представа.
— Лена споменавала ли ви е за някакви пратки?
— Не.
— Беше ли замесена в дейност, за която може да се отнася това?
— Не знам.
— Никога ли не сте говорили за това?
— Не.
— Какво според вас означава „ведомост две“?
— Нямам представа.
— Предположете.
Тя не отговори.
— Изглежда странно, нали? Такива скрити бележки, споменаващи „плащания“, намекват за някаква престъпна дейност. Сигурно можете да се досетите нещо.
Наташа го погледна в очите:
— Нямам никаква представа за какво говорите.
— Тогава ще си вървим, госпожице Медведева. Разбирам мъката ви, но… с тази професия се занимавам от доста време и чувствам, че знаете повече, отколкото казвате.
11.
Когато излязоха навън, Фийлд едва не се задави от застоялия, вонящ на сяра въздух. Вятърът бе променил посоката си и носеше задушливи изпарения от фабриките на другия бряг на реката. Двамата с Капризи веднага се качиха в колата и вдигнаха стъклата на прозорците. Капризи извади кърпичката и я притисна върху устата си.
— Този град е помийна яма — измърмори. — Защо не кажеш на вуйчо си?
— Какво?
Капризи въздъхна:
— Това не може да се нарече демокрация, нали? Малка група мъже, собственици на големите фирми, управляват Съвета начело с вуйчо ти. Нищо чудно, че въздухът е отровен. Отровен от пари, пари и пак пари.
— Ню Йорк не е ли замърсен? Чикаго?
— Не. Поне не толкова. — Американецът кръстоса крака, сложи бележника на коляното си и го прелисти. — Какво мислиш?
— За кое?
— За нея. За Наташа.
— Мисля, че се страхува.
— Сигурно. — Капризи отново зачете бележките си. — Каква изгода има Лу от тези момичета? Защо им плаща?
— Очевидно е.
— За Наташа може би, но като Лена има стотици момичета и момчета от всички възрасти. — Фийлд пребледня при тази мисъл, но Капризи не забеляза. — Лена не беше нищо особено, нали? Можеше да спи с нея, когато си поиска. Не е било нужно да я настанява в луксозен апартамент. С Наташа работата е друга, това е ясно. Тя е класова курва. Специална, истински трофей, но Лена не е като нея.
— Може би Лена е била необходим подарък.
— Може би.
— Или е имала полезна информация.
— За какво?
— За комунистите.
Капризи го погледна. Той продължи:
— Няма спор, че Лена и Наташа са посещавали заседания в „Нов шанхайски живот“ и съветското консулство.
— Значи са били агенти на Лу?
— Възможно е.
— Добре, но надали за някого е тайна, че живеят в тези апартаменти. Каква полза от тях?