Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 38
Том Брадби
Капризи сякаш не го чу:
— Някой има ли информация за подобни случаи? Не убийство, а просто насилие срещу рускини?
— Лично аз имам хиляда случая — обади се Соренсън.
— Аз имам две хиляди — провикна се друг и отново последва гръмогласен смях.
— Апартаментите са собственост на Лу — обясни Капризи. — Жените, които ги обитават, също. Вчера портиерът беше екзекутиран и всички съседи твърдят, че не са видели нищо.
Фийлд забеляза, че Марецки е влязъл и стои намръщен до стената.
— С Чен търсим преки улики — продължи Капризи, — заедно с Ричард Фийлд от Специалния. Нуждаем се обаче от всякаква информация за подобни случаи.
— Ще ти дам две хиляди — каза Соренсън. — Две хиляди руски курви, които ядат бой… две хиляди случая… не, три хиляди.
Последва още кикот. Марецки излезе, на лицето му се четеше отвращение.
— Тук не е Охайо, момче — обърна се Капризи към Соренсън, пъхна ръце в джобовете си и слезе от катедрата.
— Това е — завърши Смит.
Разнесе се тътрене на столове и чинове и всички станаха. Соренсън вдигна бронираната жилетка и шлема си. Беше брадясал и е обръснатата си глава приличаше на затворник.
— Никога ли не си използвал белезници? — обърна се той към Капризи.
— И още как, Капризи я е чукал — вметна Прокопиев и застана до Соренсън. — Малко рускинче, малко садо-мазо…
— Друг път не си губи ключовете, старче.
— Аз, разбира се, също я чуках — продължи Прокопиев, — беше танцьорка в „Маджестик“, нали? Как пищеше само разглезената принцеска.
Капризи стоеше неподвижно, с наклонена на една страна глава. Прокопиев пристъпи крачка към него. Беше огромен мъж, с телосложение на борец, къса, щръкнала коса, голям нос и дебели устни.
— Стой настрана, Прокопиев — каза тихо Фийлд.
Руснакът го изгледа втренчено:
— А, новакът. — Всички гледаха Фийлд. — Ти сигурно и чекия не можеш да си направиш, а може би… а, сега разбирам… Такава била работата, Капризи, също като Слъгър, също като стария…
Капризи скочи и с все сила удари руснака в корема. Прокопиев не очакваше, препъна се в един чин и падна върху полицаите, които се бяха събрали зад него. Фийлд пристъпи напред, видя как Соренсън се извръща и предвиди удара. Бързо се наведе и нанесе силно ляво кроше в лицето на нападателя, който падна върху Прокопиев.
— Стига! — Грейнджър разбута мъжете и изправи Соренсън на крака. — Престанете с тези глупости. Всички. Ставай, Прокопиев.
Руснакът се изправи и гневно изгледа Фийлд и Капризи. Младежът се почуди дали Грейнджър ще ги накаже, но началникът просто измърмори:
— Сякаш нямаме достатъчно неприятности.
Обърна се и избута американеца към вратата. Той погледна Фийлд и му даде знак да го последва. Двамата мълчаливо се заизкачваха по стълбите. Спряха пред Криминалния отдел на третия етаж.
Капризи се наведе, сякаш не му стигаше въздух, и каза:
— Дай ми една минутка. Всъщност нека да е един час.
— Добре.
Американецът се изправи и погледна през прозореца към виещия се над покривите дим.
— Ако имаш нужда от мен, ще ме намериш тук.
Фийлд извади цигарите си и му предложи, но той поклати глава.