Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 37

Капризи запали цигара и неочаквано хвърли пакета през рамото си в скута на Фийлд.

Капитан Смит влезе. Шеговито потупа Капризи по главата с една бежова папка и се отдалечи към катедрата. Беше висок мъж, около метър и осемдесет и пет, с изпито лице и бяла коса. Като повечето мъже в стаята носеше синя лятна униформа със сребърна значка на ревера над табелката с името му. Потърка носа си, сведе поглед към папката и каза:

— Добър ден, господа. Днес първо ще дам думата на господин Грейнджър.

Грейнджър стоеше мълчаливо до вратата и сега бавно излезе напред с цигара в уста. Качи се на катедрата, притвори очи зад струйката издигащ се към тавана дим и заговори:

— Бородин отново е в града. Беше на юг, за да организира червените и да уреди финансирането им, но снощи е пристигнал на Централна гара. В момента има само една стачка, в Путон, но не е зле да си отваряте очите на четири. Ще проверяваме и другите гари, но на централната вероятността за разпространяване на позиви и за спонтанни събирания е най-голяма. Ще използват студенти за мръсната работа. Искам да действате светкавично и мисля, че няма нужда да ви напомням какво става, когато тълпата излезе от контрол. — Той огледа присъстващите. — Това ще ни бъде приоритет. Разбира се, Градският съвет настоява да запазим твърдата линия от миналата година. — Отново дръпна от цигарата си и попита: — Има ли въпроси?

В стаята цареше тишина, нарушавана само от нервно потропване на крака. Смит отново излезе напред:

— Добре. Соренсън оглави отряда, който пое случая с обира на бижутерийния магазин на „Бун“ тази сутрин, за което вероятно вече сте чули. Почеркът отново е на приятелите ни от Зелената банда, но са действали по-бързо от обичайното. При пристигането на нашите хора вече са били изчезнали. Носили са маски, затова свидетелите не могат да ги разпознаят, но имаме номера на колата им: В4563. Моля да си го запишете.

Униформените полицаи около Фийлд прилежно записаха номера в бележниците си.

— Тази сутрин е извършено и отвличане. От „Бъблинг уел“ близо до италианското консулство. Жертвата е единайсетгодишно момче с тъмна коса. Бащата заема висок пост във „Фрейзърс“. Китаец е, разбира се. Нямам представа защо са подали сигнал. Сигурен съм, че в крайна сметка ще платят. Още няма искане за откуп, но вероятно пак е дело на Зелената банда. При вратата съм закачил снимка на детето, погледнете я на излизане. Така… вчера беше убита една рускиня. Жилищна кооперация „Щастливи времена“ на улица „Фучоу“.

Капитан Смит се подсмихна при тези думи и мъжете в стаята зашушукаха. Соренсън подсвирна.

— Давам думата на детектив Капризи.

Капризи стана и излезе на катедрата, а колегите му продължаваха да дюдюкат и да подсвиркват. Тъй като той беше сериозен, те се умълчаха.

— Жертвата се казва Лена Орлова — заговори той. — Била е вързана за леглото и прободена двайсетина пъти с нож. Няма следи от сексуално насилие.

— Сигурно не е могъл да отключи белезниците — провикна се Соренсън и другите се засмяха.