Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 36

— Възможно е — отвърна Капризи, — но дори да не е, със сигурност знае кой е убиецът и го закриля. Затова се отърваха от портиера. Това без съмнение беше чистка. Нямаме оръжие на убийството и отпечатъците по белезниците са заличени.

Маклауд сведе очи към пода, подръпвайки верижката.

Напомняше на Фийлд за баща му, притежаваше същата практичност и твърди морални убеждения.

Капризи извади бележника си и обобщи:

— Значи, искаме разрешение от французите и разпитваме Лу. Отново ще се опитаме да научим нещо от живеещите в сградата и Наташа, съседката, която отказа да ни съдейства.

— Наташа и Лена са били приятелки — намеси се Фийлд. — Танцували са заедно в кафене „Маджестик“.

Другите трима мъже го изгледаха изненадано.

— Добре — каза Капризи, — понеже ни липсват преки доказателства, нека се поровим в живота на Орлова. Била ли е проститутка? Имала ли е постоянен любовник? Била ли е собственост на Лу? Заемал ли я е той и на други мъже? И после това.

Капризи извади дебелата книга с кожена подвързия и я разтвори. Маклауд взе бележника и го разлисти.

— Имена на кораби, дати на отплаване и дестинации — обясни Капризи.

— Виждам.

— Не знаем дали е важно, но ако Лена е била от момичетата на Лу, може да е свързано с него или с убиеца.

Маклауд затвори бележника и го върна на Капризи.

— Добре, дръжте ме в течение — заключи. — Общинските власти искат да следят хода на разследването, а комисарят нареди да го информираме редовно.

Капризи се обърна и излезе, Фийлд понечи да последва него и Чен към бюрото на американеца.

— Фийлд — спря го Маклауд, — ще играеш ли в сряда?

— Предполагам, че да, сър.

— Грейнджър разправя наляво и надясно, че си истински талант.

— Никога не ме е виждал да играя.

— Във форма ли си?

— Да.

— Сигурен ли си? — усмихна се Маклауд.

— Да.

— Капризи, постарай се този младеж да си счупи крак. — Маклауд се приближи към Фийлд и протегна ръце над главата му. — Той е добър играч, да знаеш, твърде добър за американец.

— Всички така говорят.

* * *

Инструктажът в десет часа се провеждаше в голяма мрачна стая зад кабинката на дежурния на първия етаж. Фийлд седна зад Капризи на последния чин, същия като онези в училището му. Някой беше издълбал: „Смит да го духа.“ На дървената ламперия отстрани имаше още непристойни надписи, боята на стените се белеше. В помещението нямаше украса и двата вентилатора, висящи на метални пръчки от тавана, не работеха. Бюджетът на полицията явно не стигаше за поддръжка. Цялата сграда сякаш се разпадаше.

Старият стенен часовник между двата матови прозореца в дъното на стаята беше наклонен на една страна, но прилежно показваше времето и Фийлд ясно виждаше, че инструктажът отново закъснява. Той се облегна на стената от едната си страна и затвори очи, шумът го приспиваше.

Когато ги отвори, в стаята влизаха група мъже със защитно облекло. Соренсън, тъмнокос дребосък от Охайо, свали тежката си бронирана жилетка и шумно я пусна на пода. После я изрита заедно с каската и автомата си до стената. Той се държеше враждебно към Фийлд от самото начало и сега дори не го удостои с поглед. Мина покрай него и се настани при един китаец.