Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 215

Наташа спеше свита на кълбо и облегнала глава на едната си ръка. Косата й бе разпиляна по белия чаршаф.

Събуди се и се надигна, погледна го с премрежени очи:

— Ричард?

Той седна до нея.

— Трябва да бягаш — промълви сънливо тя. — Скоро ще дойдат да ме откарат.

— Всичко ще се оправи, Наташа.

— Не, трябва…

— Наташа. — Той стисна ръцете й. — Всичко ще се нареди. Имай ми доверие.

Тя се изправи на колене и се втренчи в празното легло между тях.

— Алексей спи в другата стая. Аз…

Хвърли се в обятията му и обгърна врата му с ръце.

— Споразумяхме се — каза Фийлд. — Аз трябва да замина сега, а вие с Алексей ще тръгнете след две седмици. Ще ви посрещна във Венеция. — Той повдигна брадичката й. — Тримата ще се съберем във Венеция.

В очите й за миг проблесна надежда, но тя наведе глава.

— Свободна си, Наташа. Двамата сте свободни.

— Не мога да те изпратя на пристанището.

— Разбирам.

Той понечи отново да я прегърне, но тя го спря.

— Трябва да тръгваш.

Фийлд се изправи. Тя стана, приближи се и го прегърна, лицето й бе мокро от сълзи.

— Обичам те — прошепна той и я погали.

Наташа го пусна и се отдръпна.

— Сбогом, Ричард.

Изглеждаше убедена, че повече няма да го види.

Той очакваше отново да се обърне.

— Моля те, върви си, Ричард.

— Не мога.

— Трябва.

Фийлд слезе на долния етаж, Чен не беше там, а Катя седеше край кухненската маса. Той спря пред нея.

— Всичко ще се оправи, Катя.

Когато излезе обаче, Фийлд се почувства като удавник. Щом прецени, че се е отдалечил достатъчно, за да могат да го видят от горния етаж, той спря и се обърна.

На прозореца нямаше никого.

57.

Пристанището бе много оживено. Носачи сновяха по дървените стълбички на корабите, над тях няколко крана товареха големи сандъци на парахода „Мартинес“. Внезапно изсвирване на сирена сепна Фийлд. Един носач се наведе, за да вземе чантата му.

— Не — опита се да го спре той.

Бързо се отказа и показа на носача билета си за втора класа. Последва го на борда.

Бе настанен в двойна каюта над машинното отделение и другият пасажер още не се беше появил. Носачът остави чантата на долната койка (отдолу щеше да е по-хладно) и се обърна в очакване. Фийлд пъхна една банкнота в ръката му. Носачът я погледна, но не помръдна.

Фийлд бръкна в джоба си и му изсипа всичките дребни монети, които имаше. След като носачът се оттегли неохотно, той затвори и заключи вратата, после извади и провери револвера си.

Седна на койката и огледа тясната каюта. Опита се да не обръща внимание на миризмата на нафта и си спомни неудобното пътуване в трета класа на идване. Сега за хората на Лу бе най-лесно да го убият. Трупът му щеше да бъде намерен далеч в открито море.

Той отключи вратата, излезе, заключи я след себе си и бързо се качи на палубата. Отиде до парапета от страната на кея, където сновяха десетки хора. Огледа тълпата. Всяко лице му носеше разочарование, макар че не очакваше да я види тук.

Слънцето бавно залязваше, но все още бе достатъчно ярко, за да го накара да присвие очи, докато гледаше струйките дим, носени от лекия бриз над покривите.