Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 213

— Жената и детето имат нужда от паспорти, от документи. Господин Люис ще го уреди. Когато и тримата бъдем в безопасност, ще ви уведомя как да си върнете откраднатите записки. Ще продължите необезпокоявано сделките си.

Лу вдигна вежди:

— Ясно.

— Това искам.

— Изгодна сделка — измърмори Лу. — Изкушавате ме да приема. — Вдигна глава и се почеса по брадичката с дългите си нокти. — Вижте, господин Фийлд, проблемът е, че тук сме в Шанхай. Този град не се управлява от европейците. Вие ме ограбихте, а сега ми диктувате условия. Заплашвате ме. Как е възможно? Това е Шанхай. Кой ще определи дали ще напуснете града жив? Кой ще определи дали жената и детето ще напуснат живи?

Фийлд пребледня.

— Поставяте ми искания. Не. Не, не. Не може да бъде. Говорите ми за някаква статия. Във вестник. Толкова далеч оттук. Тук е Китай. Китай. Много неща могат да се променят, преди новината да стигне толкова далеч. Можем да намерим страниците от дневника ми. Всичко може да стане.

— Предлагам ви ниска цена, господин Хуан.

— Ниска цена ли? Кой е казал, че е ниска?

Фийлд се запита как е могъл толкова да подцени този човек, но продължи да говори:

— Един ден вие ще управлявате Китай, не се съмнявам, но това време не е толкова близко, колкото си мислите. Предлагам ви решение, което ме отвращава: всичко да остане непроменено. Искам само двама души, които нямат никакво значение за вас, да бъдат освободени от мрежите ви. Само това. И още нещо, детектив Чен да бъде оставен на мира.

— Той е китаец.

— Да.

— И дума да не става.

— Настоявам.

— Той е китаец. Не е възможно.

В очите на Лу личеше гняв, но той се стараеше да запази спокойствие.

— Разбира се, няма да ни е приятно бизнесът да пострада. — Лу извади златен часовник от копринената си мантия. — Прав сте, че вниманието на международната общественост ще ни навреди. Струва ми се, че след три часа тръгва кораб.

Люис се приближи. Очевидно бяха обсъдили подробностите предварително.

— „Мартинес“ — каза той. — Пътува за Лисабон. Ще заминеш с този кораб. Ако го направиш и „Саратога“ извърши необезпокоявано доставката, и ако информацията, която имаш, не попадне в чужди ръце, господин Лу ще изпрати жената и детето след две седмици с друг кораб. Могат да слязат на пристанище, посочено от теб.

— Венеция.

— Чудесно. Когато пристигнат във Венеция, ще изпратиш на господин Лу телеграма, в която ще посочиш точното местоположение на откраднатите записки и всякакви други документи, които биха могли да му навредят. Ако изпълниш това, тримата с жената и детето можете да продължите живота си спокойно. Той няма да се интересува от вас, ако не се върнете в Шанхай. Ясно ли е?

Фийлд кимна:

— Да, но трябва да се уверя, че Чен няма да пострада.

Люис го изгледа хладно.

— По никакъв начин няма да постигнеш такова нещо, Ричард — изрече, сякаш Лу не присъстваше. — Повярвай ми.

Последва дълго мълчание.

— Сбогом, господин Фийлд — каза Лу.

Обърна се и бавно се отдалечи към вратата.

Люис завъртя шапката си в ръце, махна с нея към тавана и портретите на губернатори, адмирали и генерали по стените:

— Това е Китай, Ричард, макар че може би тук не се усеща. — Спря и се обърна към Фийлд. — Никога няма да укротим тигъра. Можем само да го пояздим за известно време.