Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 212

— Добър ден — поздрави Фийлд.

Люис не отговори. Преведе го по голямо каменно стълбище под портретите на предишните главнокомандващи на Китайския корпус.

Спря и пусна Фийлд да влезе пръв през огромна врата със златен обков в бална зала с полиран дървен под и големи огледала и портрети по стените. Безшумно затвори вратата.

Фийлд отиде до един прозорец и погледна главнокомандващия и почетните гости, събрали се на двора. Джонките и сампаните сновяха в реката покрай големите параходи. Пагоните на главнокомандващия блестяха на слънцето.

Фийлд се обърна и едва сега забеляза Лу, застанал зад Люис до малка метална врата в дъното на залата. Китаецът се приближи, без да отмества поглед от лицето на Фийлд. Гневът му личеше във всяка стъпка.

— Един ден, господин Фийлд, никой от вас няма да остане тук. Алчността ще ускори провала на европейците. Но кой може да вини господин Джефри и приятелите му, че искат да се възползват пълноценно от ситуацията, докато още могат?

Фийлд за пръв път осъзна, че омразата, горяща в тези малки очички, е насочена не само към него, а към всички чужденци, включително към Люис.

— Как смеете да ми нареждате да идвам тук?

— Не съм ви нареждал нищо.

Лу наклони глава на една страна:

— Мислите си, че ще напуснете жив Шанхай?

— Вие ще решите.

Лу въздъхна:

— Ами жената, детето?

Фийлд мълчеше.

— Идвате в дома ми. Открадвате дневника ми. Моя дневник. Моя. В моя град. В Шанхай.

Китаецът се закашля и тялото му се разтресе, което за момент му придаде уязвим вид.

— Искам само Наташа и момчето — каза Фийлд.

— Ти си луд — намеси се Люис.

— Луд — повтори Лу. — Да.

— Искам…

— Как смеете да се пазарите с мен в този град? Аз командвам хиляди мъже, а вие си мислите, че ще се измъкнете. Как е възможно?

— Искам само да взема жената и детето.

Лу се втренчи в него и той издържа погледа му.

— Да — каза китаецът. — Жената и без това вече е твърде стара, но малкият… толкова нежен.

Гърлото на Фийлд се сви.

— Детето… животът е пред него, но все пак е толкова крехко.

Лу вдигна ръка и се почеса по бузата.

— Имам доказателства, че организирате контрабанда на опиум, която ви носи баснословни печалби, и че използвате част от парите за подкупи на висши обществени служители в този град.

— Къде е това доказателство?

— На сигурно място.

— Откраднахте го от мен.

— Ако нещо се случи с мен, с жената или с детето, ще ви изкарам на първа страница на „Ню Йорк Таймс“. И това ще е само началото на главоболията ви.

По изражението на Люис пролича, че той си дава сметка за възможните последствия от такива действия.

— Тук е Китай.

— Вашингтон и Лондон ще се принудят да предприемат решителни мерки, както господин Люис може да потвърди. Дори да не се стигне до съдебно преследване, разгласяването на мръсните ви тайни ще нанесе невиждана вреда на финансовите ви интереси. Дори влиянието ви върху корумпираната полиция в Селището ще бъде разклатено.

Люис извади цигара, запали я и се приближи до прозореца. Лу разсеяно го проследи с поглед.

— Пари ли искате?

— Не.

Китаецът се усмихна:

— Идеалист.