Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 211

Фийлд се запромъква напред, приближи се до една възрастна двойка. Двамата възбудено разговаряха на немски, жената носеше старомодна широкопола синя шапка. Напомняха му за семейство Шмид, но явно бяха по-заможни. Фийлд им се извини и се промъкна покрай тях, като опипа револвера си.

Отпред тълпата бе по-гъста, съставена главно от родители, които се опитваха да осигурят на децата си по-добра гледка към „Бънд“. Бялото ограничително въже бе на десетина метра от строя на сикхите и на стотина от вратата на консулството.

Проехтя топовен гърмеж и музиката спря. Започна обедният салют.

Сикхите стояха мирно, с опрени на земята приклади и щикове на нивото на ушите, по лицата им се виждаха капчици пот.

Сержантът отново изкрещя и те вдигнаха оръжията си, завъртяха тюрбаните си върху щиковете и закрещяха:

— Сат сри акал!

Фийлд разбута тълпата. Едва не събори две момченца, клекнали до ограничителното въже.

Тръгна към консулството и един полицай сикх с бяла униформа го пресрещна. Фийлд се потеше обилно.

— Аз съм Ричард Фийлд, от Специалния отдел — представи се той и показа служебната си карта.

Полицаят я разгледа по-внимателно от обичайното в такива случаи, може би защото погледите на околните бяха приковани в тях, после се отмести и го пусна да мине. Фийлд си отдъхна. Пресече улицата и погледна назад към тълпата, проточваща се в продължение на километър и половина до гората от мачти и комини на параходи на пристанището.

Младият мъж мина покрай моряците и достигна друга група сикхски полицаи пред главния вход на консулството.

— Фийлд, Специален отдел.

Към него се приближи сержант със самоуверено изражение и дълги, рунтави мустаци.

— Съжалявам, сър, но имаме изрична заповед да не пускаме никого днес.

— Имам среща с Чарлс Люис.

Сикхът поклати глава:

— Съжалявам, не мога да ви пусна. Заповед на ГК.

— Какво е ГК?

Сикхът посочи един мъж, застанал в средата на платформата срещу парка, издигната като продължение на терасата на консулството. Носеше бяла униформа и голяма триъгълна шапка с перо.

— Главнокомандващият на китайския военен корпус, адмирал сър Едуард Алигзандър Гордън Брюър.

— Аз съм от специалното разузнаване, сержант. Ще съм ви благодарен, ако изпратите някого да уведоми Чарлс Люис, че съм тук.

Сикхът отново поклати глава.

— Аз съм от разузнаването, сержант — бавно повтори Фийлд, сякаш говореше с глух. — Ако не искате да се приберете в Индия без право на пенсия, вървете и ми намерете Чарлс Люис. Веднага!

Изрече последните думи толкова високо, че две жени в основата на платформата се обърнаха. Главнокомандващият произнасяше приветствието си, но вятърът духаше срещу него и Фийлд не чуваше думите му.

Сикхът беше ядосан, но заговори бързо на родния си език на един от подчинените си, който изтича по покритата с чакъл алея към главния вход на консулството.

След няколко минути се върна и прошепна нещо на началника си, който отвори вратата пред Фийлд.

— Благодаря, сержант — каза той и влезе.

Люис го чакаше в главното фоайе под портрет на Дизраели.