Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 169

— И двете познавате Чарлс Люис — заговори Капризи на английски, явно заради Фийлд.

Те не дадоха признаци, че са го разбрали.

— Някоя от вас спала ли е с него?

Те сведоха очи.

— Разследваме серия от убийства на млади жени и искаме да знаем дали господин Люис е проявил насилие към някоя от вас. — Той повтори въпроса на китайски. — Знаем, че обича да връзва момичетата. Използва белезници. Знаем, че обича да бие жените.

— Не може, не трябва — продължи да бърбори директорът.

— Господин Фийлд — каза Капризи.

Младият мъж излезе напред и заговори:

— Имаме сведения, че това заведение е използвано за болшевишка пропаганда.

Повтори изречението на развален китайски и Капризи го поправи. Фийлд извади револвера си и добави:

— Ще ви предадем на китайските власти. Те само това чакат.

Отстъпи встрани и грубо бутна директора към вратата. Капризи хвана двете момичета за яките и ги накара да станат. Когато осъзнаха какво става, те запищяха. Директорът бе като онемял.

— Тайпан — успя да промълви. — Тайпан.

Фийлд насочи револвера към гърдите му.

— Някое от момичетата ви изчезвало ли е? — попита Капризи. — Срещал ли се е с някое извън клуба?

Директорът енергично заклати глава. Погледна момичетата, но те мълчаха.

— Обича ли да закопчава жените с белезници?

Директорът кимна. Момичетата сведоха очи.

— Бие ли ги понякога?

Дребосъкът отново кимна.

— Винаги — обади се едната проститутка.

Американецът се обърна към нея:

— Какво точно прави?

— Закопчава ни с белезници за леглото — отвърна тя на китайски, но достатъчно ясно, за да може Фийлд да я разбере. — После ни удря.

— Кара ли ви да носите определено облекло?

— Обича бельо.

Тя вдигна полата си и му показа мръсните си дълги чорапи.

— Как ви бие?

Проститутката не разбра въпроса и се обърна към другата, която вдигна ръка и замахна с длан към бузата й.

— Никога обаче не е стигал по-далеч, нали? Не е ли предлагал на някое момиче да се видят извън клуба?

— Не.

— Някое да е изчезнало?

— Не.

— Някое от момичетата да е умряло тази година, при каквито и да е обстоятелства?

— Не.

— Докъде стига с насилието?

Момичето отново сведе очи. Капризи погледна колегата си и поклати глава.

* * *

Централата на „Фрейзърс“ беше на „Бънд“. Един униформен охранител ги посрещна на рецепцията и ги заведе до асансьора.

Кабинетът на Люис на последния етаж напомни на Фийлд за заседателната зала в хонконгско-шанхайската банка, но прозорците бяха още по-големи и през тях се откриваше още по-впечатляваща гледка към реката. Бюрото на Люис бе обърнато към панорамата. Той седеше в кожено кресло и от него се виждаха само краката му, вдигнати на бюрото.

Фийлд се загледа в една редица джонки, плаващи с еднаква скорост, сякаш бяха вързани една за друга. Подскачаха по вълните и разноцветните им платна се вееха като криле. Един параход изпускаше облаци дим към небето. Фийлд видя лицата на пасажерите, които надничаха през люковете. Поредната вълна от нови заселници. Струваше му се, че е тук от години, а не само от три месеца.

Люис затвори телефона и се извъртя, като свали краката си на пода. Изправи се и отиде при един страничен рафт. Беше по жилетка и риза и стъпваше нервно.