Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 170
Том Брадби
— Дано да имате основателен повод. Нещо за пиене, господа?
— Не, благодаря — отвърна Капризи.
— Не пиете в работно време, а?
— Нещо такова.
— Сигурно имате много свободно време, господа, но…
— Пратката тръгва вдругиден. Ще наблюдавате ли лично товаренето?
Люис погледна Капризи, после Фийлд, сякаш бяха луди.
— Съжалявам, но…
— Имаме свидетел — заяви американецът. Изглеждаше така, сякаш бе готов да смаже бизнесмена с юмруци. — Видял ви е да влизате в дома на Наталия Симоновна в нощта на убийството й.
Люис си наля уиски и се почеса по дългия нос.
— Нямам представа за какво говорите.
Капризи извади бележника си.
— Твърдите, че никога не сте познавали Наталия Симоновна, така ли?
Люис отговори с все същия хладен, но учтив тон:
— Ако обясните по-добре какво искате, детективе, може би ще мога да ви помогна.
— Сигурен съм, че ви е известно, че Наталия Симоновна е предишната жертва на убиеца на Лена Орлова. Знаем, че сте ходили редовно при нея, и имаме свидетел, който ви е видял да влизате в апартамента й в нощта на убийството.
— Да повикам ли адвоката си?
— Това е ваше право.
— Пошегувах се, детективе. — Люис запали цигара и подхвърли пакета на Фийлд. — Уви, нямам никаква представа коя е тази Наталия.
— Сестрата на Наташа Медведева — намеси се младият детектив.
— Горката.
— Значи сте я познавали? — настоя Капризи.
— Не.
— Познавате обаче Наташа Медведева.
Люис се подсмихна:
— В морето има доста рибки, детективе.
Капризи се обърна към стената. Както във всички подобни кабинети тя бе покрита с портрети на предишните директори на фирмата.
— Имате ли близки тук? — попита американецът.
— Ако имате предвид дали съм женен, не.
— Други роднини?
— Какво значение има?
— Ще съм ви благодарен, ако отговорите на въпроса, господине.
— Ами, баща ми почина и затова аз управлявам компанията. Майка ми се върна в Шотландия. Първият ми братовчед Хамиш и жена му са най-близките ми роднини тук, но имам и други братовчеди, работещи на различни постове в компанията.
— Познавахте ли Лена Орлова?
— Както вече съм ви казал, няколко пъти съм я виждал в „Маджестик“.
— Никога ли не сте посещавали апартамента й?
— Не.
Люис се облегна на коженото кресло и спокойно огледа двамата полицаи.
— Никога ли не сте посещавали кооперацията „Щастливи времена“?
— Не съм твърдял такова нещо.
— Ходили ли сте у госпожица Медведева?
— Веднъж или два пъти.
— Само толкова?
— В общи линии, детективе, се стремя да избягвам контактите с рускини. Причиняват твърде много неприятности.
Капризи се приближи до прозореца.
— Лена Орлова е пазила подробни записки за незаконни пратки от вашите фабрики. От „Деланси“ научихме, че имате известни сексуални предпочитания, съвпадащи с тези на убиеца.
Люис погледна Фийлд, но изражението му остана непроницаемо.
— Виж ти!
— Лена Орлова се е надявала да се измъкне от Шанхай. Разказала на приятели, че са й обещали паспорт и нов живот и Европа. Пазила е подробностите за пратките като застрахователна полица.