Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 170

— Дано да имате основателен повод. Нещо за пиене, господа?

— Не, благодаря — отвърна Капризи.

— Не пиете в работно време, а?

— Нещо такова.

— Сигурно имате много свободно време, господа, но…

— Пратката тръгва вдругиден. Ще наблюдавате ли лично товаренето?

Люис погледна Капризи, после Фийлд, сякаш бяха луди.

— Съжалявам, но…

— Имаме свидетел — заяви американецът. Изглеждаше така, сякаш бе готов да смаже бизнесмена с юмруци. — Видял ви е да влизате в дома на Наталия Симоновна в нощта на убийството й.

Люис си наля уиски и се почеса по дългия нос.

— Нямам представа за какво говорите.

Капризи извади бележника си.

— Твърдите, че никога не сте познавали Наталия Симоновна, така ли?

Люис отговори с все същия хладен, но учтив тон:

— Ако обясните по-добре какво искате, детективе, може би ще мога да ви помогна.

— Сигурен съм, че ви е известно, че Наталия Симоновна е предишната жертва на убиеца на Лена Орлова. Знаем, че сте ходили редовно при нея, и имаме свидетел, който ви е видял да влизате в апартамента й в нощта на убийството.

— Да повикам ли адвоката си?

— Това е ваше право.

— Пошегувах се, детективе. — Люис запали цигара и подхвърли пакета на Фийлд. — Уви, нямам никаква представа коя е тази Наталия.

— Сестрата на Наташа Медведева — намеси се младият детектив.

— Горката.

— Значи сте я познавали? — настоя Капризи.

— Не.

— Познавате обаче Наташа Медведева.

Люис се подсмихна:

— В морето има доста рибки, детективе.

Капризи се обърна към стената. Както във всички подобни кабинети тя бе покрита с портрети на предишните директори на фирмата.

— Имате ли близки тук? — попита американецът.

— Ако имате предвид дали съм женен, не.

— Други роднини?

— Какво значение има?

— Ще съм ви благодарен, ако отговорите на въпроса, господине.

— Ами, баща ми почина и затова аз управлявам компанията. Майка ми се върна в Шотландия. Първият ми братовчед Хамиш и жена му са най-близките ми роднини тук, но имам и други братовчеди, работещи на различни постове в компанията.

— Познавахте ли Лена Орлова?

— Както вече съм ви казал, няколко пъти съм я виждал в „Маджестик“.

— Никога ли не сте посещавали апартамента й?

— Не.

Люис се облегна на коженото кресло и спокойно огледа двамата полицаи.

— Никога ли не сте посещавали кооперацията „Щастливи времена“?

— Не съм твърдял такова нещо.

— Ходили ли сте у госпожица Медведева?

— Веднъж или два пъти.

— Само толкова?

— В общи линии, детективе, се стремя да избягвам контактите с рускини. Причиняват твърде много неприятности.

Капризи се приближи до прозореца.

— Лена Орлова е пазила подробни записки за незаконни пратки от вашите фабрики. От „Деланси“ научихме, че имате известни сексуални предпочитания, съвпадащи с тези на убиеца.

Люис погледна Фийлд, но изражението му остана непроницаемо.

— Виж ти!

— Лена Орлова се е надявала да се измъкне от Шанхай. Разказала на приятели, че са й обещали паспорт и нов живот и Европа. Пазила е подробностите за пратките като застрахователна полица.