Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 167

Американецът извади още нещо от торбата си — шишенце, навярно съдържащо някакво лекарство, и няколко банкноти. Сложи ги в ръката на жената и тя ги стисна.

Капризи се изправи. Докосна главите на трите деца, сякаш ги благославяше, и излезе. Изглеждаше разстроен и ядосан.

Американецът спря едва когато стигнаха до рикшата.

— Видя ли сега?

Фийлд не знаеше какво да отговори.

— Виждаш ли какъв шибан град сме построили? Толкова сме горди с постигнатото.

— Щеше ли да е по-добре, ако ни нямаше?

— Не се крий зад тези илюзии за по-малкото зло. Така поне сами щяха да управляват съдбите си. — Капризи въздъхна. — Тя просеше пред жилището ми… с децата. Изглеждаше по-зле отколкото сега. Съпругът й е наркоман и е откраднал опиум от хората на Лу. Ако го хванат, ще го екзекутират. Близките му вероятно също, за назидание.

— Значи отиде при Лу…

— Да му предложа малка сделка. Исках да му платя откраднатото.

— Той обаче отказа?

Капризи кимна.

Фийлд погледна колегата си и съжали, че се е отнесъл така с него.

— Извинявай.

— След всичко, което си говорихме, ти пак се усъмни в мен.

— Съжалявам.

— Защо?

Младият мъж скръсти виновно ръце.

— Видях Грейнджър да говори по телефона и изведнъж ми хрумна, че някой е предупредил Лу, преди да отидем във фабриката. Реших, че ако е бил Грейнджър, в централата би трябвало да е документирано.

— И какво?

— Обаждането е направено от твоя телефон.

— Затова подозираш мен, така ли?

— Вече не.

— Но тогава ме заподозря.

Фийлд замълча за момент, после кимна:

— Ти си ми приятел, единственият, който имам тук. Извинявай.

Последва неловко мълчание. Капризи го хвана за ръката и силно я разтърси.

— Няма нищо. Няма нищо, Фийлд. Да забравим, става ли?

Фийлд изпита облекчение.

— Добре, да забравим.

Прегърнаха се силно, после се разделиха смутени от този скован приятелски жест.

— Знаеш ли…

Капризи замълча. Покрай тях мина мъж, който буташе количка с тор. Вонята беше задушаваща. Американецът не довърши мисълта си.

— Какво ще стане с тях? — попита Фийлд.

— С кого?

— С това семейство.

— Има ли значение?

— За теб сигурно има.

— Да, но има ли значение? Аз нищо не мога да променя, нали? Има хиляди като тях. Родителите са обречени, а децата ще бъдат продадени, ще умрат от глад или ако имат късмет, ще бъдат дадени в сиропиталище.

— Ако имат късмет… — Фийлд замълча за миг. — Лу твърди, че може да уреди осиновяване на някои от децата в сиропиталището „Сестри на милосърдието“, и периодично отвежда по някое от тях…

— И?

— Сигурно наистина им намира семейства, които да ги приютят, нали? Не е възможно просто… да се отървава от тях.

— Фийлд, този град се управлява от големи богаташи и целта е натрупване на големи пари. Когато им изнася, твърдят, че сме част от Империята, и ако си американец или англичанин, всичко е наред, но за останалите… Огледай се. Мислиш ли, че им пука какво причинява Лу на сънародниците си? Мислиш ли, че чичо ти или французите се интересуват колко момченца Лу отвлича, изнасилва и захвърля мъртви в каналите? Смяташ ли, че мисълта за деянията му ги кара дори за миг да се стъписат? Какво според теб щеше да се случи с десет пъти повече деца, ако Лу не финансираше сиропиталищата? Сам виждаш как хората измират по улиците. Какво мислиш, че се случва със сирачетата?