Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 171

— Колкото и да съм влиятелен, детективе, дори аз нямам право да издавам паспорти от името на правителството на Нейно Величество.

Колкото повече говореше Капризи, толкова по-спокоен и надменен ставаше Люис. Ако в началото разговорът го дразнеше, сега той открито им се надсмиваше.

— Искате ли да ми кажете нещо друго?

— Имаме свидетел, който ви е видял да влизате в апартамента на Наталия Симоновна в нощта на убийството й. При първото ни посещение във фабриката ви вашите хора се опитаха да ни убият.

— Какво точно очаквате от мен?

— Обяснение, преди да повдигнем обвинения срещу вас.

— Да не би днес да е първи април?

— Не се шегуваме, господин Люис.

— Господа, мога да ви слушам цял ден. Наистина. Много сте забавни, но имам работа. — Лицето на Люис придоби по-сурово изражение. — За съжаление като управител на най-голямата компания в Шанхай нямам време да слушам такива идиотски измислици.

— Много добре.

— Ако искате да повдигнете обвинения срещу мен, моля. Съветвам ви обаче преди това да представите така наречените си улики пред началниците си. Не бих искал да съм на ваше място, ако предприемете нещо зад гърба им. — Той присви очи. — Винаги съм подкрепял нашата полиция, но сега се питам защо. Надявам се, че няма нужда да ви изпращам до вратата. И предайте много поздрави на господин Маклауд.

44.

Реката още блестеше под слънцето, но въздухът беше по-свеж. Един параход тъкмо бе спрял на пристанището и бълваше черен дим. Сирената му изсвири два пъти и тълпата на кея нададе радостни възгласи.

— Защо не ми каза, че двете жени са сестри? — попита Капризи.

— Извинявай.

— Разкажи ми нещо повече.

Фийлд погледна към последния етаж на централата на „Фрейзърс“.

— Наталия Симоновна е голямата сестра на Наташа Медведева. Сменила си името, когато започнала да проституира, но баща им научил и се самоубил. Бил царски генерал и не могъл да преживее срама.

— Значи Наталия също е била от момичетата на Лу.

— Да, така мисля. — Беше пропуснал да попита Наташа.

— Защо Медведева не е взела племенника си?

— Не знам. Сестрата от сиропиталището каза, че хората на Лу й завели момчето.

— Отвлякъл е детето, за да контролира Наташа.

Фийлд се замисли за последния си разговор с нея.

— Тя може ли да ни помогне да го намерим?

— Наташа изчезна. Подозирах, че е отишла при Лу или е била отвлечена от него. Търсих я в апартамента й, у приятели… Къде може да се скрие жена като нея в този град?

— Нещо ми подсказва, Дики, че скоро ще се появи, много скоро.

* * *

Фийлд отиде в „Маджестик“ пеша. Качи се на горния етаж, огледа сцената и дансинга. Беше рано и нямаше почти никого.

Отиде при кабинета на госпожа Орлова и почука. Чу резкия й глас и влезе. Тя седеше зад бюрото си, сякаш не беше помръднала от предишното му посещение.

Отблизо изглеждаше по-стара, по-уморена и по-съсипана, отколкото му се беше сторила първия път. Гледаше отегчено и мрачно, погледът й бе премрежен. Той се зачуди дали това не е отражение на собственото му отчаяние.

— Търся Наташа Медведева.

Госпожа Орлова поклати глава.

— Ще се появи ли по-късно?