Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 165

Той тръгна по коридора и излезе от сградата.

На петдесетина метра встрани от главния вход беше спряла кола. Той я погледа няколко минути, после се отдалечи. Колата не го последва.

Когато зави зад близкия ъгъл, Фийлд спря под сянката на едно дърво и затвори очи. Никога не се беше чувствал толкова изтощен. Когато отново ги отвори, погледна часовника си, после бръкна в джоба си и извади старите записки на Прокопиев от наблюдението на Лу. Разгърна ги, после пак ги прибра и тръгна.

Бяха му нужни само никога минути, за да стигне до къщата на Лу, но там отново погледна часовника си, за да е сигурен. Беше дванайсет и половина. Ако китаецът не беше променил навиците си, трябваше да излезе в един.

Детективът застана под дърветата на отсрещния тротоар, но реши, че твърде много се набива на очи, и се отдалечи. Извади цигара, но се отказа и я върна в пакета. Загледа се в прозореца на спалнята. Опита се да пропъди мисълта, че Наташа може доброволно да е станала затворничка — дори може би се стремеше към това. Замисли се за апартамента й, за хубавите дрехи, за погледа й, когато го беше изгонила.

Вратата се отвори. Телохранителите на Лу излязоха и заобиколиха колата. Когато русият, Григориев, заоглежда улицата, Фийлд рязко се извърна и се отдалечи. Продължи до близката пряка, скри се зад ъгъла и оттам отново погледна към къщата.

Лу слезе по стълбите в компанията на едно тринайсет-четиринайсетгодишно момиче. Фийлд зърна за миг уплашеното й лице, преди китаецът да я набута в колата. Лу се движеше бавно, Григориев го подкрепяше.

Наташа не беше с тях и Фийлд си отдъхна.

Телохранителите се качиха в автомобила или останаха прави върху страничните стъпала и потеглиха към „Бънд“. Детективът отново погледна часовника си. Беше точно един часът.

Той отново се скри под сянката на дърветата и запали цигара. Погледна прозореца на спалнята, но не забеляза движение. Остана така, като често бършеше потта от челото си.

* * *

Лу се прибра в два без пет. Сега и четиримата телохранители пътуваха стъпили отстрани. Скочиха в движение и заеха същите позиции както при тръгването. След около половин минута Григориев потропа на прозореца на шофьора, а друг пристъпи напред, за да отвори вратата на Лу. Китаецът бавно се качи по стълбите. Телохранителите го последваха, а колата отпътува. Наташа пак я нямаше.

Фийлд запали нова цигара. Тъкмо смяташе да си тръгва, когато пред дома на Лу спря рикша и Капризи слезе. Преди Фийлд да успее да се отдалечи, входната врата се отвори и американецът влезе.

Фийлд остана втренчен във вратата и пустата улица. Всяка надежда го напусна. Наташа имаше право: тук всички бяха продажници. Нищо не беше чисто.

Стори му се, че чува подигравките на баща си, и си даде сметка, че с илюзиите си, че може да успее, че може да намери нещо непокварено, е бил обречен от самото начало.

Беше се главозамаял от късмета си и сега изглеждаше като глупак.

43.

Капризи излезе от дома на Лу, запали цигара и се огледа внимателно, сякаш се опасяваше, че го следят. Изглеждаше омърлушен, срещата явно не беше минала добре. Според часовника на Фийлд американецът бе останал вътре точно половия час.