Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 166

Капризи кимна на китаеца, който го беше докарал, слезе по стълбите и се качи в рикшата.

Фийлд изчака няколко минути и го последва пеша. От време на време се налагаше да тича, за да не изгуби рикшата от поглед. Влязоха в китайския град и улиците станаха по-тесни. В гъстата тълпа бе невъзможно да се движат бързо. Завиха няколко пъти и младият мъж скоро изгуби чувство за ориентация.

Рикшата спря на едно кръстовище и Фийлд бързо се скри в близкия вход. Капризи слезе и даде на водача на рикшата някаква банкнота. Фийлд стоеше приведен, от дворчета на малката къща зад него се чуваше детски плач. Майката се опитваше да успокои бебето си.

Американецът продължи пеша и за петдесетина метра двамата бяха единствените хора на улицата. След това Капризи излезе на по-оживена улица.

Фийлд се блъсна в някаква жена, която караше няколко прасета, и когато вдигна глава, американецът беше изчезнал.

Фийлд спря и свърна в една пряка.

Уличката беше тясна и прашна и само в далечината се чуваха гласове. Слънчевите лъчи не проникваха между къщите. Той чу звън на велосипед. Някой изскочи от близкия вход и го повали. Когато Фийлд се изправи, нападателят го притисна до стената и насочи револвер в лицето му.

— Какво, по дяволите, правиш? — изсъска Капризи.

Младият мъж изчака да нормализира дишането си, преди да отговори:

— Следя те.

— Защо?

— Видях те да влизаш у Лу.

Американецът отпусна леко пръсти, но не свали револвера.

— Имаш късмет, че не те убих.

— Значи и ти си се продал като всички останали.

Американецът отново вдигна револвера и го насочи към лицето му.

— До гуша ми дойде британци да ме поучават.

Изведнъж изражението му се промени. Той свали револвера, прибра го в кобура си и добави:

— Добре. Щом си толкова любопитен, ще ти покажа.

Тръгна толкова бързо, че Фийлд трябваше да подтичва, за да не изостане. Завиха по друга тясна, тъмна и смрадлива уличка. Край открита помийна яма играеха деца. Двамата полицаи свиха в един вход. На Фийлд му бяха нужни няколко секунди, за да свикне с полумрака. Чу дрезгава кашлица и последва Капризи зад близкия ъгъл. Американецът стоеше пред млада китайка и я държеше за ръцете. Клекна и извади нещо от торбата си — хляб и метална манерка с чиста вода. Обърна се към Фийлд:

— Това е… една приятелка.

Фийлд клекна и се усмихна на младата жена. Ако не бяха дрипите и калта по лицето й, сигурно можеше да мине за красива. Зад нея стояха три деца. Гледаха го с тъжни очи. Имаше две момиченца, едното на не повече от седем, другото на четири или пет годинки. Най-малкото беше момченце — две-тригодишно. Зад тях върху тънък сламеник лежеше гол до кръста мъж. За възглавница му служеха купчина парцали. Закашля се и цялото му тяло се разтресе.

Капризи бързо заговори на китайски.

Фийлд огледа стаята. Петимата имаха само едно ъгълче. В помещението живееха още шест-седем семейства, всяко от които заемаше само няколко квадратни метра. Всички гледаха Капризи и жената, макар че повечето се правеха, че се занимават с друго.