Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 164

Фийлд си представи две деца, радостно тичащи по коридора с надежда за по-добър живот. Представи си дебелите пръсти на Лу Хуан, както той имаше навик да стиска и отпуска десния си юмрук.

— Сега по-щастливи ли са?

— Предполагам, че да. Господин Хуан ни информира за напредъка им.

— Да, разбирам.

— Вие сте полицай, господин Фийлд, така че вероятно разбирате положението в този град.

— Да, струва ми се, че да.

— Без сиропиталището тези деца са осъдени на гибел. До едно. Без благодетеля ни не може да има сиропиталище.

В този момент Фийлд осъзна, че тя добре си дава сметка какъв договор е сключила с дявола, и започна да му се повдига.

— Алексей Симонов.

Веднага стана ясно, че сестра Маргарет познава момчето.

— Господин Хуан или някой от хората му са го довели тук и са ви помолили да го приютите, нали?

Тя не отговори.

— Майката…

— Ужасна трагедия.

— Разбира се.

Фийлд замълча.

Сестра Маргарет вдигна ръка и разпери пръсти.

— За една година ни докараха пет русначета.

— Пет?

— Самоубийството е смъртен грях.

— Да.

— Въпреки това трагедията е голяма.

— Разбира се.

Той бръкна в джоба си и извади снимката, която държеше в бюрото си. Изправи се и я подаде на сестра Маргарет.

— Така се е самоубила Наталия Симоновна, сестро.

Тя пребледня. След няколко минути му върна снимката.

— Може ли да говоря с момчето?

— И дума да не става.

— Само…

— Това е невъзможно — повтори тя. — Много е травмиран.

Фийлд погледна към момчетата, които играеха навън.

— Няма го там, господин Фийлд.

— Ако имаше… Ако се окаже, че детето има близки, тогава дали…

— Вече сме проучили, господин Фийлд. На Алексей трябва да му се даде възможност да започне нов живот. Господин Лу лично обеща да му намери най-доброто. Никой не е потърсил това дете досега.

— Трогателно е, че господин Лу приема толкова присърце съдбата на отделни сирачета, при положение че е толкова зает.

Тя го изгледа.

— Сестро, Наталия Симоновна е била прободена с нож близо двайсет пъти във вагината и долната част на корема. — Фийлд я погледна в очите. — Устата й е била запушена с парцал.

Лицето на сестра Маргарет бе мъртвешки бледо.

— Мисля, че Алексей може да разпознае убиеца на майка си. Надяваме се благодарение на него да заловим този човек, преди да стори това… — вдигна снимката — … на друга жена.

Сестра Маргарет стисна устни:

— Не мога да позволя такова нещо. Не мога.

Децата бяха спрели да играят. Пиеха вода и плискаха лицата си. Униформите им сякаш блестяха под слънцето, на гърдите на всяко имаше избродиран зелен кръст.

Фийлд извади бележника и бащината си писалка.

— Това е телефонният ми номер. Оставям решението на съвестта ви.

Подаде й листчето и излезе.

Спря в централното фоайе. Чу отваряне на врата зад гърба си и се обърна. Сестра Маргарет излезе и тръгна към другия край на коридора, без да се обръща. Той я изчака да се скрие от погледа му.

Фоайето утихна.

Фийлд се обърна и забеляза, че четири деца го наблюдават. Всички бяха с монголоидни черти. Стояха неподвижно, с мрачни изражения.