Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 164
Том Брадби
Фийлд си представи две деца, радостно тичащи по коридора с надежда за по-добър живот. Представи си дебелите пръсти на Лу Хуан, както той имаше навик да стиска и отпуска десния си юмрук.
— Сега по-щастливи ли са?
— Предполагам, че да. Господин Хуан ни информира за напредъка им.
— Да, разбирам.
— Вие сте полицай, господин Фийлд, така че вероятно разбирате положението в този град.
— Да, струва ми се, че да.
— Без сиропиталището тези деца са осъдени на гибел. До едно. Без благодетеля ни не може да има сиропиталище.
В този момент Фийлд осъзна, че тя добре си дава сметка какъв договор е сключила с дявола, и започна да му се повдига.
— Алексей Симонов.
Веднага стана ясно, че сестра Маргарет познава момчето.
— Господин Хуан или някой от хората му са го довели тук и са ви помолили да го приютите, нали?
Тя не отговори.
— Майката…
— Ужасна трагедия.
— Разбира се.
Фийлд замълча.
Сестра Маргарет вдигна ръка и разпери пръсти.
— За една година ни докараха пет русначета.
— Пет?
— Самоубийството е смъртен грях.
— Да.
— Въпреки това трагедията е голяма.
— Разбира се.
Той бръкна в джоба си и извади снимката, която държеше в бюрото си. Изправи се и я подаде на сестра Маргарет.
— Така се е самоубила Наталия Симоновна, сестро.
Тя пребледня. След няколко минути му върна снимката.
— Може ли да говоря с момчето?
— И дума да не става.
— Само…
— Това е невъзможно — повтори тя. — Много е травмиран.
Фийлд погледна към момчетата, които играеха навън.
— Няма го там, господин Фийлд.
— Ако имаше… Ако се окаже, че детето има близки, тогава дали…
— Вече сме проучили, господин Фийлд. На Алексей трябва да му се даде възможност да започне нов живот. Господин Лу лично обеща да му намери най-доброто. Никой не е потърсил това дете досега.
— Трогателно е, че господин Лу приема толкова присърце съдбата на отделни сирачета, при положение че е толкова зает.
Тя го изгледа.
— Сестро, Наталия Симоновна е била прободена с нож близо двайсет пъти във вагината и долната част на корема. — Фийлд я погледна в очите. — Устата й е била запушена с парцал.
Лицето на сестра Маргарет бе мъртвешки бледо.
— Мисля, че Алексей може да разпознае убиеца на майка си. Надяваме се благодарение на него да заловим този човек, преди да стори това… — вдигна снимката — … на друга жена.
Сестра Маргарет стисна устни:
— Не мога да позволя такова нещо. Не мога.
Децата бяха спрели да играят. Пиеха вода и плискаха лицата си. Униформите им сякаш блестяха под слънцето, на гърдите на всяко имаше избродиран зелен кръст.
Фийлд извади бележника и бащината си писалка.
— Това е телефонният ми номер. Оставям решението на съвестта ви.
Подаде й листчето и излезе.
Спря в централното фоайе. Чу отваряне на врата зад гърба си и се обърна. Сестра Маргарет излезе и тръгна към другия край на коридора, без да се обръща. Той я изчака да се скрие от погледа му.
Фоайето утихна.
Фийлд се обърна и забеляза, че четири деца го наблюдават. Всички бяха с монголоидни черти. Стояха неподвижно, с мрачни изражения.