Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 161
Том Брадби
Фийлд чу далечна сирена, звукът бързо се приближаваше.
— Мамка му! — изруга и опипа револвера си.
— Какво става…
— Млъквай. Има ли заден изход?
Сергей поклати глава.
— Прозорец?
— От банята може да се скочи на покрива на магазина.
— Лена спомена ли да е видяла някакво писмено доказателство за доставките?
Руснакът вече умираше от страх.
— Спомена ли, че е видяла писмени сведения в къщата на Лу? Оттам ли черпеше информация?
Сергей отново трепереше.
Фийлд погледна през прозореца към улицата. Пред кафенето спря зелен ситроен. Детективът отново се обърна към Сергей:
— Не сме си казали имената и не ни познаваш.
Руснакът кимна. Изглеждаше скован от ужас.
Фийлд отиде в банята, отвори прозорчето и се прехвърли върху плоския покрив на магазина. Капризи го последва. Фийлд погледна американеца едва когато слязоха на улицата и се отдалечиха на безопасно разстояние.
— Значи и ти ме следиш.
— Пазя те да не си навлечеш неприятности, полярна мечко.
— Не съм ти никаква полярна мечка — сопна се Фийлд.
— Не искам да гледам как се проваляш сам.
— Тогава си затвори очите.
Капризи го гледаше загрижено, може би дори с обич. Младият мъж вече не знаеше какво си въобразява и какво е реалност.
— Аз съм голям човек, Капризи. Ще съм ти благодарен, ако престанеш да ме следиш. Не искам да те застрелям по погрешка.
Американецът го гледаше строго.
— Не мога да те убедя да се грижиш за себе си, Ричард, но бяхме постигнали съгласие, че трябва да внимаваме изключително много, а ти нарушаваш правилата.
— Какви правила?
— Нали трябваше да вербуваш момичето да работи за нас. Вместо това си вреш носа навсякъде. Мислиш ли, че собственикът й няма да надуши?
— Според мен няма никакви правила.
— Държиш се така, сякаш е детска игра.
— Уверявам те, че за мен не е игра.
— Ти настояваше за това разследване, Фийлд. Издирваме убиец и междувременно трябва да разобличим онзи, който го прикрива.
— Мислех, че Маклауд иска да прочисти града.
— Той знае с какво си има работа.
Фийлд въздъхна:
— Ние също. С един влиятелен англичанин. Най-влиятелния в града.
— Надявам се, че това е основното, за което мислиш, полярна мечко.
— Чарлс Люис?
— Възможно е. Много е възможно. Лена е говорила за влиятелен английски бизнесмен. Тя научава за доставки на наркотици, които минават през фабриките му, и си води записки. Лу почиства след него, за да запази организацията. Трябва да е Люис, всичко сочи него.
— Само че… — Фийлд се намръщи — … той наистина е един надут кучи син и обича да причинява болка на жените, но защо ще рискува всичко?
— Богаташите не обичат ли да убиват?
Фийлд си спомни китайската проститутка в публичния дом, разпъната на леглото и стенеща от болка. После си представи Наташа на нейно място.
— Трябва да тръгвам.
— Накъде?
— Просто трябва да свърша нещо.
— Казах ти каквото трябваше, Фийлд.
— Да, чух те. Този път нали няма да ме следиш?
— Просто внимавай никой друг да не те проследи. Вече привлякохме вниманието им.
— Какво толкова ги е привлякло?
— Навярно другите момичета. Игнатиева и Симоновна. На Лу сигурно му е известно, че знаем за тях. Може би убиецът е започнал да нервничи. Възможно е под привидната си самонадеяност Люис дяволски да се тревожи.