Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 161

Фийлд чу далечна сирена, звукът бързо се приближаваше.

— Мамка му! — изруга и опипа револвера си.

— Какво става…

— Млъквай. Има ли заден изход?

Сергей поклати глава.

— Прозорец?

— От банята може да се скочи на покрива на магазина.

— Лена спомена ли да е видяла някакво писмено доказателство за доставките?

Руснакът вече умираше от страх.

— Спомена ли, че е видяла писмени сведения в къщата на Лу? Оттам ли черпеше информация?

Сергей отново трепереше.

Фийлд погледна през прозореца към улицата. Пред кафенето спря зелен ситроен. Детективът отново се обърна към Сергей:

— Не сме си казали имената и не ни познаваш.

Руснакът кимна. Изглеждаше скован от ужас.

Фийлд отиде в банята, отвори прозорчето и се прехвърли върху плоския покрив на магазина. Капризи го последва. Фийлд погледна американеца едва когато слязоха на улицата и се отдалечиха на безопасно разстояние.

— Значи и ти ме следиш.

— Пазя те да не си навлечеш неприятности, полярна мечко.

— Не съм ти никаква полярна мечка — сопна се Фийлд.

— Не искам да гледам как се проваляш сам.

— Тогава си затвори очите.

Капризи го гледаше загрижено, може би дори с обич. Младият мъж вече не знаеше какво си въобразява и какво е реалност.

— Аз съм голям човек, Капризи. Ще съм ти благодарен, ако престанеш да ме следиш. Не искам да те застрелям по погрешка.

Американецът го гледаше строго.

— Не мога да те убедя да се грижиш за себе си, Ричард, но бяхме постигнали съгласие, че трябва да внимаваме изключително много, а ти нарушаваш правилата.

— Какви правила?

— Нали трябваше да вербуваш момичето да работи за нас. Вместо това си вреш носа навсякъде. Мислиш ли, че собственикът й няма да надуши?

— Според мен няма никакви правила.

— Държиш се така, сякаш е детска игра.

— Уверявам те, че за мен не е игра.

— Ти настояваше за това разследване, Фийлд. Издирваме убиец и междувременно трябва да разобличим онзи, който го прикрива.

— Мислех, че Маклауд иска да прочисти града.

— Той знае с какво си има работа.

Фийлд въздъхна:

— Ние също. С един влиятелен англичанин. Най-влиятелния в града.

— Надявам се, че това е основното, за което мислиш, полярна мечко.

— Чарлс Люис?

— Възможно е. Много е възможно. Лена е говорила за влиятелен английски бизнесмен. Тя научава за доставки на наркотици, които минават през фабриките му, и си води записки. Лу почиства след него, за да запази организацията. Трябва да е Люис, всичко сочи него.

— Само че… — Фийлд се намръщи — … той наистина е един надут кучи син и обича да причинява болка на жените, но защо ще рискува всичко?

— Богаташите не обичат ли да убиват?

Фийлд си спомни китайската проститутка в публичния дом, разпъната на леглото и стенеща от болка. После си представи Наташа на нейно място.

— Трябва да тръгвам.

— Накъде?

— Просто трябва да свърша нещо.

— Казах ти каквото трябваше, Фийлд.

— Да, чух те. Този път нали няма да ме следиш?

— Просто внимавай никой друг да не те проследи. Вече привлякохме вниманието им.

— Какво толкова ги е привлякло?

— Навярно другите момичета. Игнатиева и Симоновна. На Лу сигурно му е известно, че знаем за тях. Може би убиецът е започнал да нервничи. Възможно е под привидната си самонадеяност Люис дяволски да се тревожи.