Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 160

— Кой е бил тогава другият мъж?

— Не казваше. Англичанин. Богат. Влиятелен. — За пръв път гласът на Сергей прозвуча искрено. — Затова беше щастлива.

Фийлд се изправи.

— Англичанин ли?

— Да.

— Мъжът, който я е посещавал?

— Да.

— Сигурен ли си, че е бил англичанин?

— Да, тя така казваше.

— Не е бил китаец? Дали не е лъгала…

— Защо ще лъже? Всички знаеха, че е собственост на Лу. Апартаментът й беше негов, дрехите й…

— Значи не е бил Лу?

— Абе, ти английски не разбираш ли? Казах ти, че беше англичанин.

— И няма начин да бъркаш?

— Когато ми го каза, беше пияна. Аз — не толкова много. Изпусна се, без да иска, и веднага съжали. Не се притесни особено, защото ми имаше доверие.

— Намекна ли с нещо кой може да е бил този мъж? Спомена ли за коя компания работи? Спомена ли „Фрейзърс“?

— Не. Каза богат, влиятелен… може би… може да се каже порядъчен. Според нея. Беше й обещал нов живот. Паспорт — британски паспорт, пари, нов живот някъде извън Шанхай. — Сергей изгледа мрачно детектива. — Тя му вярваше. Писа на сестра си в Харбин да…

— Това ли използваше Лу, за да я държи?

Сергей го изгледа объркано.

— Ако Лена сгреши, сестра й е щяла да страда.

Руснакът кимна:

— Беше скрила сестра си в Харбин, но знаеше, че Лу може да я намери, ако поиска. Той… Според нея винаги се застраховал.

— Този англичанин, бизнесмен ли беше?

— Предполагам, че да, но въпреки че беше пияна, тя не ми каза.

— Разкажи ми за доставките.

— Какви доставки?

Сергей се изправи.

— Сядай на леглото.

— Ожаднях.

— След малко ще пиеш. В апартамента на Лена намерихме скрит списък на някакви доставки — пратки от шевни машини, предназначени за различни европейски пристанища. Една тръгва тази събота. Със „Саратога“.

Руснакът нервно се заоглежда.

— Не знам нищо.

— Знаеш.

— Не съм информиран за никакви доставки.

Фийлд пристъпи бързо към него и го удари в лицето, преди Сергей да успее да се предпази. Той се просна на леглото и се сви на кълбо. Капризи не помръдваше от вратата.

— Мамка му… мамка му…

— Бързо казвай.

— Не знам. — Сергей се разплака. — Наркотици, така разправяше тя, най-качественият опиум.

Фийлд го сграбчи и го изправи на крака.

— За това вече се досетихме. Но какъв е номерът?

— Не разбирам.

— Какъв е номерът, Сергей? Как го правят?

— Цяла организация е. С много връзки. Лу доставя опиума, те го напъхват в машините и го вкарват в големи количества в Европа. Тукашните власти, полицията…

— Кой?

— Не знам. Лена казваше само, че организацията е желязна, че никога няма да ги хванат, защото са оплели в мрежите си всички на всички нива.

— Тя защо си водеше тези записки?

— В какъв смисъл?

— В буквалния, Сергей. Защо Лена си водеше записки за пратките? Как се добираше до тази информация и защо я записваше?

Руснакът вече трепереше.

— Не знам… Той й казваше или е подслушвала. Не знам. Опитваше се да го използва като застраховка… Каза, че щяла да отиде в някой вестник, ако не получи онова, което иска, но аз я предупредих, нали се сещате, че тези хора са опасни, че може би журналистите също са замесени.