Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 159
Том Брадби
— Кафе — поръча Фийлд на келнера. — С мляко, без захар.
— За мен черно — каза Сергей.
Келнерът се отдалечи.
— Виж ти — измърмори руснакът и издиша облак цигарен дим, — кварталът май ти хареса. Вчера, струва ми се, пак те видях.
— Трябва да намеря Наташа.
— Всички я търсят.
Фийлд го изгледа заплашително.
— Всички я търсят тая Наташа. — Сергей въздъхна пресилено, за да наблегне на думите си. — Такава красавица, толкова опасна.
Келнерът донесе кафетата и остана до масата, ако имат други поръчки, Фийлд му махна да си върви, а Сергей запали нова цигара от догарящия фас на предишната.
— Да, всички копнеят за Наташа — продължи руснакът. Всички са влюбени в нея. Умее да се харесва. Но само най-големите богаташи могат да я имат.
— Наташа не се продава.
Сергей се облегна назад и се разсмя хрипливо и не много весело.
— Така ли смяташ, детективе? Видя ли апартамента й? Разбира се, че си го видял. Сигурен съм, че щеше да е безкрайно щастлива, ако живееше в мизерия заедно с едно честно ченге.
— Трябва да я намеря, Сергей.
— Нямам представа къде е.
— Има ли някакво място…
— Откъде мога да знам? — Руснакът вдигна безпомощно ръце. — Тези момичета… — Избълва облак дим. — Понякога им се приисква някой руснак да им го вкара… нали ти казах… може би просто искат да чуят родния си език, затова ги обслужвам. — Смачка фаса си. — Те го искат, затова ги карам да ми плащат. Карам ги да крещят от удоволствие!
— Спал ли си с нея?
— Само когато ме помоли.
Фийлд сграбчи руснака за яката. Избута масата встрани и чашите им се разбиха върху каменния под.
Вдигна руснака и го притисна до витрината. Сергей напразно риташе и прекатури стола си. Полицаят го извлече на улицата под смаяния поглед на собственика. Изчака един трамвай да мине, после влезе в сградата отсреща и се качи над магазина за кожи. Сергей вече не се съпротивляваше, дори не издаваше звук.
Влязоха в стаята му. Фийлд затвори вратата с ритник, после отново хвана руснака за яката и го хвърли върху неоправеното легло.
— Сядай!
От стълбището проехтяха стъпки. Фийлд извади револвера си се обърна към вратата. На прага се появи Капризи. Фийлд свали оръжието и отново се обърна към Сергей.
Взе един дървен стол и седна. Американецът остана на вратата.
— Да започнем отначало — каза Фийлд. — Къде е Наташа Медведева?
Лицето на Сергей се изкриви в презрителна гримаса:
— Откъде да знам?
Фийлд се изправи и вдигна юмрук.
— Добре — измънка руснакът. — Какво искаш?
Фийлд чувстваше, че Капризи го гледа, но не можеше да се овладее.
— Тя работи в „Маджестик“.
— Вече не.
— Какви приятели има?
— В „Маджестик“ съм я виждал само с Лена.
— Виждал ли си я с другиго?
— Не.
— Никога ли не си я виждал извън „Маджестик“?
Сергей се подвоуми, но отговори:
— Струва ми се, че не.
— Струва ти се, или не си?
— Наистина не я познавам — проплака Сергей.
— С кого излизаше Лена Орлова през двата месеца преди смъртта си?
— Не знам.
— Да опитаме пак, Сергей, с кого…
—
— Нали каза, че сте били любовници?
— Казах, че понякога се чукахме. Това казах… Понякога й се искаше да преспи с руснак. Искаше да чуе родна реч, поне така казваше.