Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 158

Фийлд забеляза черен буик, спрян с работещ двигател до отсрещния тротоар.

— Прокопиев и Соренсън — измърмори Капризи. — Следят ни от участъка.

Двамата се вгледаха в колата. Тя не помръдна.

— Отзад ли са? — попита Фийлд.

— Нали ти си от разузнаването.

Фийлд се обърна към Капризи:

— Във фоайето ли ги видя, или бяха вече в колата, когато излизахме?

— Стояха облегнати на нея.

— Значи не са се крили.

— Може би са си мислили, че не ги виждаме.

— Значи са знаели, че тази сутрин ще излизаме.

Капризи вдигна рамене:

— Мислиш ли, че детето е още живо?

— Нямам представа.

— В кое ли сиропиталище са го откарали?

Фийлд мълчеше, но беше почти сигурен, че знае отговора.

* * *

Той изчака, докато се увери, че Прокопиев и Соренсън следят американеца. След това се върна в Селището и отиде в кооперацията „Щастливи времена“. Изкачи стълбите, вземайки по три стъпала наведнъж, и почука силно на вратата на Наташа. Никой не отвори. Той отстъпи и натисна копчето на асансьора, после потропа отново. Изчака няколко минути. Изруга, качи се в асансьора и дръпна желязната решетка с все сила.

Навън взе рикша и каза адреса на жената, при която го беше завела Наташа. Катя. Потропа на задната врата.

Катя открехна вратата с няколко сантиметра.

— Не е тук — заяви, без да му даде възможност да заговори.

Опита се да затвори вратата, но Фийлд я подпря с крак.

— Моля ви, Катя.

— Няма я тук.

— Кажете ми тогава къде е.

— Не иска да ви вижда.

— Знам, че детето е на Наталия.

Катя се подвоуми и леко отпусна вратата.

Иван каза нещо на руски зад нея. Тя отвори.

— Може ли да вляза?

— Не тук — отвърна Иван.

Изглеждаше уплашен и нервно оглеждаше градината зад Фийлд.

— Детето. Тя и детето са… Детето може да разпознае убиеца на Наталия. Има…

Фийлд замълча смутено. Двамата руснаци не знаеха толкова добре английски, за да разберат обясненията му. Ако Лу надуши, че има възможност убиецът да бъде разпознат, животът на детето бе в опасност.

— Тя и детето са в опасност. Трябва да ги намеря. Ще ги заведа на сигурно място.

Двамата го изгледаха с невярващи очи.

— Тя има ли представа какво става в това сиропиталище? Водят момченцата при Лу и той се гаври с тях, после ги убива.

— Не тук — повтори Иван.

Детективът не беше сигурен, че са го разбрали.

— Моля ви, вървете си — проплака Катя.

— Трябва да я видя.

— Не тук — отсече по-твърдо Иван.

— Моля, предайте й нещо от мен.

— Тръгна си — каза Катя. — Каза, че ще се отбие, но не знаем кога.

— Вътре ли е?

— Не — отвърнаха двамата в един глас.

— Не — добави Катя.

— Каза, че ще дойде у вас, ако е в опасност — излъга Фийлд.

— Не знаем къде е. Моля ви, оставете ни на мира.

Той се обърна и бавно се отдалечи. Искаше му се някой от тях да го извика.

Излезе на улицата, облегна се на оградата, после седна и се опита да събере мислите си.

След известно време стана и изтупа дрехите си. Запали цигара и хвърли остатъка от пакета и кибрита си на един просяк. Преди да се качи на една рикша, погледна назад, но на портата нямаше никого.

41.

Сергей Станиславович не беше в апартамента си, но Фийлд го откри в кафенето отсреща. Седна при него. Руснакът четеше „Нов шанхайски живот“.