Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 157
Том Брадби
— Чували ли сте поне гласа му?
— Твърде е далече.
Госпожа Шмид изцъка с език в израз на раздразнение.
— Разказваше ли ви за него?
— Да. — Тя вдигна показалец. — Да. Била щастлива, така разправяше. Всичко щяло да потръгне. Била срещнала човека на мечтите си, богат човек, влиятелен. Той щял да измъкне нея и Алексей, да й помогне да започне нов живот, да я заведе другаде… в Европа. Питаше ни къде да отиде, ако посети Германия, каква страна е и дали сме били във Франция или Англия. — Изгледа ги подозрително. — Ото се ядосваше, но не беше сериозно. Щеше да го преживее и аз му казвах: „Миличък, тя е… нали знаеш? Остави я да върви с този богаташ.“
— Значи никога не сте виждали този човек?
— Не.
— И никога не сте чували гласа му, нито знаете името му?
—
— Китаец ли беше?
Госпожа Шмид вдигна красноречиво рамене:
— Откъде да знаем? Възможно е, ако се имат предвид… предпочитанията й. Много вероятно да тръгне… с китаец.
Тя сбърчи нос с погнуса.
— Значи нямате представа кой може да е бил?
— Богат. Влиятелен. Така разправяше. Бил добър с нея. Карал я да се чувства щастлива.
— Какви подаръци? — намеси се Фийлд.
— Сглобяемо самолетче. Дървено. Нищо особено.
Фийлд започваше да се изнервя. Тази жена вече му се струваше досадна.
— Ото й подари копринен шал, но тя не го хареса. Не го хареса! Каза му да го върне!
Той се досети, че не Ото е избрал шала.
— Къде е момченцето… Алексей? — попита Капризи.
Тя го изгледа объркано.
— Искам да кажа в кое сиропиталище?
Явно нямаха представа. Отново поклатиха глави.
— Във Френската концесия или…
Госпожа Шмид погледна съпруга си.
— Не знаем — изръмжа той.
Настъпи мълчание. Капризи не беше докоснал тортата си.
— Мислите ли, че може той да я е убил?
Госпожа Шмид пребледня като платно. После осъзна, че Капризи има предвид не сина й, а тайнствения нощен посетител, и сякаш щеше да припадне от облекчение.
— Не знаем.
— Възможно е — добави съпругът й. — Напълно е възможно.
— Промъкваше се като крадец — продължи жената, набирайки скорост — посред нощ. — Сякаш сега единствената й цел бе да изчисти името на сина си. — Ото го няма, разбира се. Избяга заради онази курва. Отиде в Манила и оттогава нямаме ни вест, ни кост от него. Един ред не ни е написал… С онзи нов мъж, дето се промъкваше като крадец…
Капризи рязко се изправи, сякаш не издържаше повече. Благодари им не особено вежливо и излезе.
Фийлд го последва навън и присви очи под яркото слънце.
Заради деликатното положение във Френската концесия бяха оставили револверите си под седалките в колата и бяха само по ризи и вратовръзки. Фийлд бе навил ръкавите си. Капризи отиде в края на двора и се загледа през пръчките на желязната ограда. Проверяваше дали страничната вратичка се вижда от двора на Шмидови.
— Искал е да влиза и да излиза незабелязано — каза Фийлд.
— Да.
Американецът се обърна.
— Защо?
— Бил е богат и влиятелен мъж.
— Люис?
— Със сигурност е някоя едра риба.
— Детето.
Капризи се протегна.
— Да, може да го е видяло. Може да му е подарявал играчките лично.