Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 155

Изскочи на улицата и се преви на две, за да си поеме дъх. Беше се спуснала гъста мъгла и наблизо иззвъня трамвай, невидим в полумрака. Фийлд пъхна ръце дълбоко в джобовете си и закрачи по улицата.

След десет крачки се обърна, искаше му се това да е било просто едно изпитание за любовта му и тя да го е последвала.

Вратата едва се виждаше в мъглата, но на прага не стоеше никой.

40.

Къщата на „Жофр“ 73 бе грозна триетажна постройка, близо до началото на китайския град, нарочно лишена от пищната украса, характерна за повечето сгради в Концесията. Капризи забеляза драскотините по лицето на Фийлд, но нищо не каза. Фийлд не беше на себе си, не можеше да прогони образите на Лу и Наташа от съзнанието си.

Беше прекарал безсънна нощ. През повечето време скита из пустите улици.

Двата партерни апартамента имаха малки дворчета с желязна ограда. И в двете бе простряно пране. Наталия бе живяла в апартамент 1А и сегашната му обитателка също приличаше на проститутка — силно гримирана, с високи кожени ботуши и стегната блуза. Наближаваше петдесетте и при вида й на Фийлд започна да му се повдига. Когато ги видя, затръшна вратата пред лицата им.

— Днес пак не си разговорлив, полярна мечко — отбеляза Капризи. — Все пак се радвам, че ми се обади.

Фийлд не отговори. Не знаеше дали не е сгрешил, като даде на Капризи адреса на Наталия Симоновна. Още не му беше казал, че двете с Наташа са сестри.

— Добре се справи, полярна мечко.

В съседния апартамент живееше възрастна двойка с фамилия Шмид. Те казаха, че са познавали Наталия, и ги поканиха да влязат.

Холът бе по-малък, отколкото очакваше Фийлд, и с нищо не показваше, че се намират в Шанхай. Въпреки че отказаха, госпожа Шмид им сервира шоколадова торта и кафе и докато я слушаха (беше доста приказлива, а явно не приемаха много гости), Фийлд спря поглед върху една снимка на младеж с униформа.

— Синът ни — заяви гордо господин Шмид.

— Ото — добави жена му и подаде на двамата полицаи чинийки с по едно голямо парче торта. — Месар е.

Говореха с изразен немски акцент и госпожа Шмид изрече последните думи без ни най-малка ирония.

— Синът ви е месар? — попита Капризи.

— Ханс държеше месарницата, когато се оженихме, и сега синът ни я пое.

— Участвал ли е във войната? — поинтересува се Фийлд.

Тя го изгледа, сякаш търсеше следи от враждебност в очите му.

— Той поиска. За родината.

— Приехме го с разбиране — добави Ханс, но по изражението му личеше, че още не могат да го преживеят.

Старият немец бе дребен и лъчезарен човек, с дълъг нос и с овално, почти голо теме. Жена му беше закръглена, спретната, с чисти дрехи и държеше скромно ръце в скута си. Живееха бедно, но достойно, помисли си Фийлд.

— Наталия… — започна Капризи.

— Приятели ли сте? — попита госпожа Шмид.

— В известен смисъл.

Тя се наведе и прошепна съзаклятнически:

— Не се тревожете. Полицаи сте, личи ви отдалеч, но ние няма да кажем на… — Погледна игриво съпруга си и отново се обърна към американеца — … на френската полиция.