Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 147

— Не.

— За бога…

— Кълна се в паметта на майка си. — Тя го изгледа втренчено. — Това беше грешка. Отново се размечтах.

— Ти май не разбираш…

— Не, ти не разбираш. — Лицето й посърна. — Защо не ми вярваш, когато те убеждавам, че не съм свободна да приема любовта ти? Сторих нещо, което не биваше да правя.

Той пристъпи към нея.

— Не — спря го тя. — Върви си. Искам да им кажа нещо насаме.

Фийлд отстъпи назад, но още се колебаеше.

— Довиждане, Ричард.

Тя се върна в двора и затвори желязната порта.

Фийлд я изпрати с поглед. Искаше му се Наташа да се обърне, но тя не го погледна.

38.

Фийлд се зае с регистъра на емиграционната служба. Вглъби се в работата, тревогата и гневът го поддържаха, докато безсънието не го принуди да спре. Челото му бе обляно в пот и той полагаше огромно усилие да не заклюма.

Често излизаше да пуши. Пендълби работеше без прекъсване и сякаш никога не се разсейваше. Едва по обяд стана от мястото си. Стъпките на чиновника се отдалечиха в коридора и Фийлд остана сам.

Той изтри челото си и мълчаливо прокле жегата, после стана и слезе на долния етаж, където учтиво помоли служителката да ползва телефона.

Свърза се с Ян и я попита дали има съобщения за него. Капризи бе заръчал да му се обади. Фийлд телефонира в централата и поиска връзка с детектива. Вече имаше чувството, че всички около него са предатели, че не може да има доверие на никого.

— Ало, Капризи, Фийлд се обажда.

— Здравей, полярна мечко.

Последва неловко мълчание.

— Търсил си ме — каза Фийлд.

— Да, къде си?

— В емиграционната служба.

— Адресите ли търсиш?

— Да.

— Добре, продължавай. Маклауд изтегли момчетата от Концесията. Започнали са да ги следят.

— Кой?

— Французите.

Фийлд нищо не каза.

— Слушаш ли, полярна мечко?

— Да.

— Много си мълчалив.

— Нима?

— Добре ли си?

— Да, отлично.

— Обади ми се, когато се върнеш в управлението.

— Добре.

— Полярна мечко…

— Да.

— Внимавай с тази жена.

— Коя жена?

— Знаеш за кого говоря.

Гневът на младия мъж се засили.

— Снощи сте били заедно, затова не ме будалкай, че не знаеш за какво става дума.

Сърцето на Фийлд затуптя по-силно.

— Откъде знаеш?

— Имам си информатори.

— Забелязах.

— Какво означава това?

— Странно как врагът винаги научава намеренията ни.

Отново настъпи мълчание.

— Какво намекваш, полярна мечко?

— Нищо.

— Напротив. Вразуми се. Знам къде си бил, защото го предвиждах. Това е невъзможна връзка, Фийлд, повярвай ми. И е опасна и за двама ви. — Капризи издиша шумно. — Ако не ми вярваш, нищо не мога да направя.

— Тогава не прави нищо.

— Тук човек не може да прави каквото иска, Фийлд.

— Казаха ми.

— Кой?

— Няма значение.

— Ако тя му е вярна, значи те манипулира. Ако е решила да се позабавлява или наистина те обича, играете опасна игра.

Фийлд въздъхна тихо.

— Ти си свободен, Фийлд, но тя не е. Като се свързваш с тази жена, попадаш под неговото влияние. Той не позволява на робините си да се измъкнат или да правят каквото си искат. Дори да не му е наложница, тя не може да напусне града, ако той не й разреши. Моля те, кажи ми, че разбираш.

— Много добре те разбирам.

— Тук човешкият живот не струва нищо, Фийлд. Ако го ядосаш или го посрамиш, ще нареди да те убият и окото му няма да мигне. Ще причиниш своята и нейната смърт и смъртта на всички, които са ви близки.