Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 147
Том Брадби
— Не.
— За бога…
— Кълна се в паметта на майка си. — Тя го изгледа втренчено. — Това беше грешка. Отново се размечтах.
— Ти май не разбираш…
— Не, ти не разбираш. — Лицето й посърна. — Защо не ми вярваш, когато те убеждавам, че не съм свободна да приема любовта ти? Сторих нещо, което не биваше да правя.
Той пристъпи към нея.
— Не — спря го тя. — Върви си. Искам да им кажа нещо насаме.
Фийлд отстъпи назад, но още се колебаеше.
— Довиждане, Ричард.
Тя се върна в двора и затвори желязната порта.
Фийлд я изпрати с поглед. Искаше му се Наташа да се обърне, но тя не го погледна.
38.
Фийлд се зае с регистъра на емиграционната служба. Вглъби се в работата, тревогата и гневът го поддържаха, докато безсънието не го принуди да спре. Челото му бе обляно в пот и той полагаше огромно усилие да не заклюма.
Често излизаше да пуши. Пендълби работеше без прекъсване и сякаш никога не се разсейваше. Едва по обяд стана от мястото си. Стъпките на чиновника се отдалечиха в коридора и Фийлд остана сам.
Той изтри челото си и мълчаливо прокле жегата, после стана и слезе на долния етаж, където учтиво помоли служителката да ползва телефона.
Свърза се с Ян и я попита дали има съобщения за него. Капризи бе заръчал да му се обади. Фийлд телефонира в централата и поиска връзка с детектива. Вече имаше чувството, че всички около него са предатели, че не може да има доверие на никого.
— Ало, Капризи, Фийлд се обажда.
— Здравей, полярна мечко.
Последва неловко мълчание.
— Търсил си ме — каза Фийлд.
— Да, къде си?
— В емиграционната служба.
— Адресите ли търсиш?
— Да.
— Добре, продължавай. Маклауд изтегли момчетата от Концесията. Започнали са да ги следят.
— Кой?
— Французите.
Фийлд нищо не каза.
— Слушаш ли, полярна мечко?
— Да.
— Много си мълчалив.
— Нима?
— Добре ли си?
— Да, отлично.
— Обади ми се, когато се върнеш в управлението.
— Добре.
— Полярна мечко…
— Да.
— Внимавай с тази жена.
— Коя жена?
— Знаеш за кого говоря.
Гневът на младия мъж се засили.
— Снощи сте били заедно, затова не ме будалкай, че не знаеш за какво става дума.
Сърцето на Фийлд затуптя по-силно.
— Откъде знаеш?
— Имам си информатори.
— Забелязах.
— Какво означава това?
— Странно как врагът винаги научава намеренията ни.
Отново настъпи мълчание.
— Какво намекваш, полярна мечко?
— Нищо.
— Напротив. Вразуми се. Знам къде си бил, защото го предвиждах. Това е невъзможна връзка, Фийлд, повярвай ми. И е опасна и за двама ви. — Капризи издиша шумно. — Ако не ми вярваш, нищо не мога да направя.
— Тогава не прави нищо.
— Тук човек не може да прави каквото иска, Фийлд.
— Казаха ми.
— Кой?
— Няма значение.
— Ако тя му е вярна, значи те манипулира. Ако е решила да се позабавлява или наистина те обича, играете опасна игра.
Фийлд въздъхна тихо.
— Ти си свободен, Фийлд, но тя не е. Като се свързваш с тази жена, попадаш под неговото влияние. Той не позволява на робините си да се измъкнат или да правят каквото си искат. Дори да не му е наложница, тя не може да напусне града, ако той не й разреши. Моля те, кажи ми, че разбираш.
— Много добре те разбирам.
— Тук човешкият живот не струва нищо, Фийлд. Ако го ядосаш или го посрамиш, ще нареди да те убият и окото му няма да мигне. Ще причиниш своята и нейната смърт и смъртта на всички, които са ви близки.