Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 141
Том Брадби
36.
Наташа накара Фийлд да се обърне по корем. Белите памучни чаршафи бяха приятно хладни. Легна върху него. Сърцата им туптяха в ритъм и телата им бяха покрити с пот. След известно време той усети лекото докосване на устните й върху ухото си.
— Събуди се, Ричард.
— Буден съм.
— Спиш.
— Така… ми е удобно.
— Прекалено удобно.
Тя го обърна по гръб и обхвана с крака кръста му. Бавно се наведе и косата й падна върху лицето му. Леко го докосна по бузата и впи устни в неговите.
* * *
След втория път Фийлд заспа и когато се събуди, тя лежеше облегната на лакът и го гледаше.
— Колко е часът?
— Още малко и ще се съмне.
— Цяла нощ ли ме гледаш така?
— Не. Спеше много спокойно.
Той се обърна по гръб.
— Спах дълбоко. — Забеляза часовника на нощната масичка и се надигна да го види. — Пет часът.
Отново легна и се загледа в тавана. Светлината от една улична лампа огряваше ъгъла на стаята. Наташа коленичи в светлото петно до леглото.
— Имаш ли цигари? — попита той.
Тя извади една от пакета върху нощната масичка и я запали. Хвърли му друга през леглото, запали клечка кибрит и я поднесе към него. Постави пепелник от мидена черупка помежду им и запушиха мълчаливо.
Когато цигарите им догоряха, Наташа каза:
— Скоро трябва да тръгваш.
Отмести пепелника и легна до Фийлд. Той се обърна към нея, тя хвана ръката му и я постави върху корема си.
— Прегърни ме силно, Ричард.
— Уплашена си.
— Разбира се.
Последва дълго мълчание.
— Каквото и да казват, аз те обичах — прошепна тя.
— Как така „обичах“?
— Краят ще донесе облекчение и на двама ни.
— Какъв край?
Тя не отговори, затова той я обърна насила към себе си. Очите и лицето й бяха мокри от сълзи.
— Какво говориш?
Наташа го погледна мълчаливо в очите.
— Какво приказваш? — настоя Фийлд и стана от леглото. — За какъв край говориш? Какви са тези глупости?
— Просто съм уморена, Ричард.
Фийлд си пое дълбоко дъх.
— Аз също. И знаеш ли защо? Търся два призрака, Ирина Игнатиева и Наталия Симоновна, но не мога да намеря и следа от тях. — Той замълча, но тъй като тя не каза нищо, продължи: — А ти през цялото време много добре знаеш какви са били.
Тя запази пълно мълчание.
Фийлд заобиколи леглото и седна от нейната страна.
— Повтаряш, че мечтаеш да живееш във Венеция или Париж. Това може да се постигне. Можем да спрем Лу. Но първо трябва да ми кажеш истината.
Тя го погледна в очите, но по разсеяния й поглед личеше, че пак не я е убедил.
— Искам вода — каза той и стана.
В банята имаше чаша и кана с пречистена вода. Фийлд си наля и отпи. Върна се в спалнята с пълна чаша за Наташа. Погледна към балкона и часовниковата кула на Клуба по езда. Тогава забеляза етажерката. Остави чашата до Наташа и запали нова цигара.
— Ти не харесваш Чарли, нали? — попита тя.
Фийлд изпълни дробовете си с дим.
— Люис ли?
— Колко познати още имаш тук?
— Един-двама.
Той си представи Наташа извита назад върху голия Люис. Захапа ядно цигарата, опитвайки се да пропъди картината.
— Личи си по начина, по който го гледаш.
— Какво личи?
— Той е богат.
— Затова ли си спала с него?
— Така ли си мислиш?