Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 140

Някои имена фигурираха много пъти и повечето, макар и не всички, бяха на руснаци. Работата беше досадна.

Фийлд постоянно се хващаше, че пропуска, и се налагаше да се връща в началото на страницата. Достатъчно беше да срещне имената на Ирина Игнатиева и Наталия Симоновна поне по веднъж. След около половин час (само предполагаше, защото нямаше часовник) излезе и запали цигара.

Когато се върна, Пендълби вдигна глава и се усмихна, после продължи работата си.

Фийлд отново започна да чете: Марков, Александър, ул. „Жофр“ 47, за Харбин с влак. Джулиъс, Антъни, ул. „Бъблинг уел“ 27, за Кейптаун, южноафрикански паспорт н. 407681, със „Саравак“. В крайната колона срещу последното име някой бе написал: „няма намерение да се връща“. Следващият ред беше за Семтов, Владимир, ул. „Бъблинг уел“ 7с, за Харбин, връщане ноември или по-рано, когато приключи сделките си.

Когато служителката се върна, Фийлд беше стигнал до юни 1920 година. Трябваше да признае, че е прекалено уморен, за да продължи.

— Съжалявам, господин Фийлд. Елате утре, ако искате. Сега трябва да затварям.

— Разбира се. Кога отваряте?

— В осем часа.

— Ще дойда.

* * *

Фийлд се върна в общежитието на улица „Картър“ и подремна два-три часа.

Когато се събуди, седна на леглото и разтърка очи. Изми лицето си в умивалнята в дъното на коридора, после кимна на един прислужник, седнал наблизо, и излезе. Беше се стъмнило, но жегата не намаляваше. Почуди се къде ли е учил Люис. Почти със сигурност в „Итън“.

Фийлд носеше сакото си преметнато на ръката; не се опитваше да скрие кобура си. Сложи шапката, която му беше подарил Джефри. Реши да посети вуйчо си и Пенелъпи. Имаше нужда от съвет и подкрепа. Беше съвсем объркан.

Нощта беше ясна, но задушна и когато стигна улица „Фучоу“, под мишниците му вече имаше мокри петна. В апартамента на Наташа светеше. Той спря на отсрещния тротоар в полумрака далеч от уличните лампи и запали цигара. Загледа се към балкона й.

Вратата на балкона се отвори и Наташа излезе с чаша в ръка, от стаята се чуваше музика. Тя се наведе да полее една саксия и пак се изправи. Носеше широка яркожълта рокля. Обърна се и погледна улицата.

Сърцето му затуптя силно.

Него ли гледаше?

Наташа застина. После се обърна и бързо се прибра.

Фийлд хвърли цигарата в канала. Бързо прекоси улицата и влезе във фоайето. В асансьора погледна зачервеното си лице в огледалото — брадичката, устните и челото му блестяха от пот.

На площадката пред апартамента музиката звучеше по-силно. Фийлд спря в полумрака и се заслуша. Тъкмо се канеше да почука, когато вратата се отвори.

Тя изглеждаше по-висока, по-пламенна, по-красива; деколтето й стигаше почти до пъпа.

Фийлд пристъпи към нея, носовете им се допряха, после устните им… тя прокара пръсти през влажната му коса и избърса потта от челото му.

Кожата й беше хладна.

— Аз…

— Толкова съм слаба пред изкушенията — каза тя.