Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 140
Том Брадби
Някои имена фигурираха много пъти и повечето, макар и не всички, бяха на руснаци. Работата беше досадна.
Фийлд постоянно се хващаше, че пропуска, и се налагаше да се връща в началото на страницата. Достатъчно беше да срещне имената на Ирина Игнатиева и Наталия Симоновна поне по веднъж. След около половин час (само предполагаше, защото нямаше часовник) излезе и запали цигара.
Когато се върна, Пендълби вдигна глава и се усмихна, после продължи работата си.
Фийлд отново започна да чете:
Когато служителката се върна, Фийлд беше стигнал до юни 1920 година. Трябваше да признае, че е прекалено уморен, за да продължи.
— Съжалявам, господин Фийлд. Елате утре, ако искате. Сега трябва да затварям.
— Разбира се. Кога отваряте?
— В осем часа.
— Ще дойда.
* * *
Фийлд се върна в общежитието на улица „Картър“ и подремна два-три часа.
Когато се събуди, седна на леглото и разтърка очи. Изми лицето си в умивалнята в дъното на коридора, после кимна на един прислужник, седнал наблизо, и излезе. Беше се стъмнило, но жегата не намаляваше. Почуди се къде ли е учил Люис. Почти със сигурност в „Итън“.
Фийлд носеше сакото си преметнато на ръката; не се опитваше да скрие кобура си. Сложи шапката, която му беше подарил Джефри. Реши да посети вуйчо си и Пенелъпи. Имаше нужда от съвет и подкрепа. Беше съвсем объркан.
Нощта беше ясна, но задушна и когато стигна улица „Фучоу“, под мишниците му вече имаше мокри петна. В апартамента на Наташа светеше. Той спря на отсрещния тротоар в полумрака далеч от уличните лампи и запали цигара. Загледа се към балкона й.
Вратата на балкона се отвори и Наташа излезе с чаша в ръка, от стаята се чуваше музика. Тя се наведе да полее една саксия и пак се изправи. Носеше широка яркожълта рокля. Обърна се и погледна улицата.
Сърцето му затуптя силно.
Него ли гледаше?
Наташа застина. После се обърна и бързо се прибра.
Фийлд хвърли цигарата в канала. Бързо прекоси улицата и влезе във фоайето. В асансьора погледна зачервеното си лице в огледалото — брадичката, устните и челото му блестяха от пот.
На площадката пред апартамента музиката звучеше по-силно. Фийлд спря в полумрака и се заслуша. Тъкмо се канеше да почука, когато вратата се отвори.
Тя изглеждаше по-висока, по-пламенна, по-красива; деколтето й стигаше почти до пъпа.
Фийлд пристъпи към нея, носовете им се допряха, после устните им… тя прокара пръсти през влажната му коса и избърса потта от челото му.
Кожата й беше хладна.
— Аз…
— Толкова съм слаба пред изкушенията — каза тя.