Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 135
Том Брадби
— Какво?
— Снощи се обадиха на началника на охраната и му наредиха да затворим по-рано.
— По каква причина?
— Не са му казали, но…
— Но какво?
Брейн сведе поглед:
— Живеем в трудни времена, детектив. Работниците ни са китайци. Вдигат стачки, има протести. Казах, че не е нужно да се подчиняваме, не виждах причина… но имаме пълно доверие на този човек, който ни служи за свръзка със… нали знаете?
— С престъпния свят.
— Да. И той ни предупреждава… за болшевиките, за протестите. Много фабрики пострадаха, някои дори бяха опожарени, защото ръководствата им не са се поддали на заплахи…
— Искате да кажете, че сте постъпили храбро?
Брейн отново отпи глътка уиски и продължи:
— Нашият човек настоя веднага да освободя работниците и да се прибирам. Не ми каза защо, но беше силно разтревожен и го послушах.
— Не ви ли хрумна да се обадите в полицията?
— Мислех си, че ще отмине, че е от онези дребни неприятности, които се случват от време на време. — Директорът отново отпи и алкохолът сякаш му вдъхна увереност. — Условията за бизнес тук… не могат да се сравняват с Шотландия.
Маклауд се заигра с кръстчето на врата си. Фийлд се радваше, че началникът е дошъл. Вдъхваше увереност с присъствието си.
— Къде е този човек? — попита Капризи.
Брейн го погледна неразбиращо.
— Къде е началникът на охраната?
— О, ами той… — Директорът отново стана нервен. — Днес е болен.
— Болен ли?
— Мисля, че да.
— Колко удобно!
— Съжалявам. Разбирам загрижеността ви и оценявам…
— Къде живее?
— Не мога да ви дам точен адрес. Нали разбирате…
— Назначили сте този човек за началник на охраната, а не знаете къде живее?
— Знам, че живее в китайския град, но… Работи отпреди назначаването ми и винаги е тук, когато идвам сутрин и си тръгвам вечер. Не ми е хрумвало да го попитам. Той наистина добре контролира работата. Избира работниците и се грижи…
— Утре ще дойде ли?
Брейн бе объркан. Изобщо не се справяше с ролята си. Фийлд ясно виждаше, че е уплашен.
— Мисля, че и утре няма да се появи. Каза, че бил сериозно болен.
— Ще ни уведомите ли, когато се върне на работа?
— Разбира се.
— Имате ли скорошни поръчки за шевни машини?
— Да — с готовност отвърна директорът, — ще ги вземат в събота в полунощ.
— Оттук ли ще ги вземат в полунощ?
— Н-не — заекна Брейн, след като усети, че е казал нещо неуместно. — Корабът отплава в полунощ.
— Откъде знаете в колко часа отплава корабът?
Настъпи мълчание. Директорът не се отличаваше с голяма интелигентност и явно се опитваше да се досети накъде бие Капризи.
— В колко часа ще товарят?
— Не разбирам.
— В колко часа стоката ще бъде взета оттук и ще бъде натоварена на кораба.
— На кораба ли?
— Да, на кораба. През деня или през нощта?
— Преди отплаването, предполагам.
Изражението на американеца стана заплашително.
— Господин Брейн, струва ми се, че тук има някакво неразбиране. Току-що ми казахте, че пратката ви — значително количество ваша продукция — ще отплава от Шанхай в събота в полунощ. Вие сте директор на фабриката. Би трябвало да знаете точния час на отплаването и съм сигурен, че лично ще присъствате при вземането на доставката. Затова бихте ли ми казали в колко часа ще тръгне тя оттук? През деня или през нощта?