Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 135

— Какво?

— Снощи се обадиха на началника на охраната и му наредиха да затворим по-рано.

— По каква причина?

— Не са му казали, но…

— Но какво?

Брейн сведе поглед:

— Живеем в трудни времена, детектив. Работниците ни са китайци. Вдигат стачки, има протести. Казах, че не е нужно да се подчиняваме, не виждах причина… но имаме пълно доверие на този човек, който ни служи за свръзка със… нали знаете?

— С престъпния свят.

— Да. И той ни предупреждава… за болшевиките, за протестите. Много фабрики пострадаха, някои дори бяха опожарени, защото ръководствата им не са се поддали на заплахи…

— Искате да кажете, че сте постъпили храбро?

Брейн отново отпи глътка уиски и продължи:

— Нашият човек настоя веднага да освободя работниците и да се прибирам. Не ми каза защо, но беше силно разтревожен и го послушах.

— Не ви ли хрумна да се обадите в полицията?

— Мислех си, че ще отмине, че е от онези дребни неприятности, които се случват от време на време. — Директорът отново отпи и алкохолът сякаш му вдъхна увереност. — Условията за бизнес тук… не могат да се сравняват с Шотландия.

Маклауд се заигра с кръстчето на врата си. Фийлд се радваше, че началникът е дошъл. Вдъхваше увереност с присъствието си.

— Къде е този човек? — попита Капризи.

Брейн го погледна неразбиращо.

— Къде е началникът на охраната?

— О, ами той… — Директорът отново стана нервен. — Днес е болен.

— Болен ли?

— Мисля, че да.

— Колко удобно!

— Съжалявам. Разбирам загрижеността ви и оценявам…

— Къде живее?

— Не мога да ви дам точен адрес. Нали разбирате…

— Назначили сте този човек за началник на охраната, а не знаете къде живее?

— Знам, че живее в китайския град, но… Работи отпреди назначаването ми и винаги е тук, когато идвам сутрин и си тръгвам вечер. Не ми е хрумвало да го попитам. Той наистина добре контролира работата. Избира работниците и се грижи…

— Утре ще дойде ли?

Брейн бе объркан. Изобщо не се справяше с ролята си. Фийлд ясно виждаше, че е уплашен.

— Мисля, че и утре няма да се появи. Каза, че бил сериозно болен.

— Ще ни уведомите ли, когато се върне на работа?

— Разбира се.

— Имате ли скорошни поръчки за шевни машини?

— Да — с готовност отвърна директорът, — ще ги вземат в събота в полунощ.

— Оттук ли ще ги вземат в полунощ?

— Н-не — заекна Брейн, след като усети, че е казал нещо неуместно. — Корабът отплава в полунощ.

— Откъде знаете в колко часа отплава корабът?

Настъпи мълчание. Директорът не се отличаваше с голяма интелигентност и явно се опитваше да се досети накъде бие Капризи.

— В колко часа ще товарят?

— Не разбирам.

— В колко часа стоката ще бъде взета оттук и ще бъде натоварена на кораба.

— На кораба ли?

— Да, на кораба. През деня или през нощта?

— Преди отплаването, предполагам.

Изражението на американеца стана заплашително.

— Господин Брейн, струва ми се, че тук има някакво неразбиране. Току-що ми казахте, че пратката ви — значително количество ваша продукция — ще отплава от Шанхай в събота в полунощ. Вие сте директор на фабриката. Би трябвало да знаете точния час на отплаването и съм сигурен, че лично ще присъствате при вземането на доставката. Затова бихте ли ми казали в колко часа ще тръгне тя оттук? През деня или през нощта?