Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 137

— Така ли?

— Нямате ли информация за нещо нередно около този кораб?

Люис започваше да проявява раздразнение:

— Нередно ли?

— Товарът само от шевни машини ли е?

— Нямам представа. — Той попита Брейн: — Само шевни машини ли са?

— Предимно, сър. Има и други електроуреди, но иначе са главно шевни машини.

Люис се обърна към Капризи:

— Ето.

Американецът явно с усилие запазваше самообладание:

— Може ли да видим стоката?

Брейн закима енергично, Фийлд вече знаеше, че няма да намерят нищо нередно.

Пратката се съхраняваше в склада зад фабриката. Машините бяха наредени до купчина празни сандъци, достигащи до самия таван.

— За щастие още не са опаковани — отбеляза Люис.

Капризи клекна до тях.

— Бихте ли извикали някого да разглоби една? — попита Маклауд.

— Да разглоби една?

— Да.

— Разбира се.

На лицето на Люис се изписа недоумение.

Брейн отиде в цеха и доведе един работник с кутия за инструменти. Той мълчаливо се зае да разглобява една машина. Фийлд се почуди дали този театър доставя удоволствие на Люис.

Когато машината беше разглобена, Люис погледна часовника си:

— Нещо друго, момчета?

— Не — отвърна Капризи.

— Добре. Тогава, ако не възразявате, ще ви оставя в опитните ръце на… моя колега.

— Благодаря за вниманието — рече Маклауд.

— За мен беше удоволствие. Както знаете, винаги съм готов да съдействам. Ричард, може ли за момент?

Фийлд и Люис излязоха от фабриката. Загледаха се в ято чайки, виещи се около един комин от другата страна на улицата.

— Само да те предупредя, Ричард, като приятел. — Лицето на Люис бе сериозно, изглеждаше искрен. — Внимавай с Наташа Медведева. Тя е страхотна в леглото и умела манипулаторка.

Силен гняв обзе младия мъж, той си спомни прекрасните мигове, прекарани с нея.

— Недей да потъваш с пробития кораб, ще бъде много болезнено за теб.

— Чух достатъчно.

— Наташа е опитна измамница. — Изражението на Люис беше искрено, характерната му усмивка на женкар бе изчезнала. — Тук съм отдавна и искам да ти помогна. Видях как я гледаше онази вечер…

— Може би твърде отдавна си тук.

— Може би.

— Освен това не се нуждая от помощта ти.

— Както искаш, но зарежи тези романтични илюзии и поне за момент приеми, че Наташа може да не е жертва, за каквато се представя.

— Какво искаш да кажеш?

— Лу е влиятелен мъж. Чрез него тя получава власт. Повярвай ми. Още повече, когато съперничките й бяха отстранени. Тя е амбициозна жена.

Фийлд си представи как бе седяла до Лу в нощния клуб, изпъната като струна — като послушно куче.

— Може би двамата си подхождат.

— Откъде знаеш за…

— „Фрейзърс“ е важна компания в Шанхай. Работата ми е да знам такива неща.

— Значи…

— Играеш си с огъня и ще се опариш.

— Всички така ме съветват.

— Значи имаш приятели, които познават града и са загрижени за теб. — Люис поклати глава. — Знам, че това е част от работата ти като полицай. Не си попаднал на подходящото място за човек с твоя произход, но аз не мога да те взема на кораба, ако не се вслушаш в здравия разум.

— Не искам да се качвам на вашия кораб.

Люис сложи шапката си.

— Изборът е твой, Ричард. При сегашното положение обаче не вярвам дълго да се задържиш на повърхността.