Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 137
Том Брадби
— Така ли?
— Нямате ли информация за нещо нередно около този кораб?
Люис започваше да проявява раздразнение:
— Нередно ли?
— Товарът само от шевни машини ли е?
— Нямам представа. — Той попита Брейн: — Само шевни машини ли са?
— Предимно, сър. Има и други електроуреди, но иначе са главно шевни машини.
Люис се обърна към Капризи:
— Ето.
Американецът явно с усилие запазваше самообладание:
— Може ли да видим стоката?
Брейн закима енергично, Фийлд вече знаеше, че няма да намерят нищо нередно.
Пратката се съхраняваше в склада зад фабриката. Машините бяха наредени до купчина празни сандъци, достигащи до самия таван.
— За щастие още не са опаковани — отбеляза Люис.
Капризи клекна до тях.
— Бихте ли извикали някого да разглоби една? — попита Маклауд.
— Да разглоби една?
— Да.
— Разбира се.
На лицето на Люис се изписа недоумение.
Брейн отиде в цеха и доведе един работник с кутия за инструменти. Той мълчаливо се зае да разглобява една машина. Фийлд се почуди дали този театър доставя удоволствие на Люис.
Когато машината беше разглобена, Люис погледна часовника си:
— Нещо друго, момчета?
— Не — отвърна Капризи.
— Добре. Тогава, ако не възразявате, ще ви оставя в опитните ръце на… моя колега.
— Благодаря за вниманието — рече Маклауд.
— За мен беше удоволствие. Както знаете, винаги съм готов да съдействам. Ричард, може ли за момент?
Фийлд и Люис излязоха от фабриката. Загледаха се в ято чайки, виещи се около един комин от другата страна на улицата.
— Само да те предупредя, Ричард, като приятел. — Лицето на Люис бе сериозно, изглеждаше искрен. — Внимавай с Наташа Медведева. Тя е страхотна в леглото и умела манипулаторка.
Силен гняв обзе младия мъж, той си спомни прекрасните мигове, прекарани с нея.
— Недей да потъваш с пробития кораб, ще бъде много болезнено за теб.
— Чух достатъчно.
— Наташа е опитна измамница. — Изражението на Люис беше искрено, характерната му усмивка на женкар бе изчезнала. — Тук съм отдавна и искам да ти помогна. Видях как я гледаше онази вечер…
— Може би твърде отдавна си тук.
— Може би.
— Освен това не се нуждая от помощта ти.
— Както искаш, но зарежи тези романтични илюзии и поне за момент приеми, че Наташа може да не е жертва, за каквато се представя.
— Какво искаш да кажеш?
— Лу е влиятелен мъж. Чрез него тя получава власт. Повярвай ми. Още повече, когато съперничките й бяха отстранени. Тя е амбициозна жена.
Фийлд си представи как бе седяла до Лу в нощния клуб, изпъната като струна — като послушно куче.
— Може би двамата си подхождат.
— Откъде знаеш за…
— „Фрейзърс“ е важна компания в Шанхай. Работата ми е да знам такива неща.
— Значи…
— Играеш си с огъня и ще се опариш.
— Всички така ме съветват.
— Значи имаш приятели, които познават града и са загрижени за теб. — Люис поклати глава. — Знам, че това е част от работата ти като полицай. Не си попаднал на подходящото място за човек с твоя произход, но аз не мога да те взема на кораба, ако не се вслушаш в здравия разум.
— Не искам да се качвам на вашия кораб.
Люис сложи шапката си.
— Изборът е твой, Ричард. При сегашното положение обаче не вярвам дълго да се задържиш на повърхността.