Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 136
Том Брадби
— Вечерта.
— След мръкване ли?
— Да. Тоест не знам. Вечерта, така ми казаха.
— Има ли нещо нередно с този кораб?
— Не — убедително отвърна директорът, после допусна грешката да повтори отрицанието си: — Не, абсолютно нищо.
— Товарът е само от шевни машини, така ли?
— Да, разбира се.
— Затова ще бъдат натоварени под прикритието на нощта.
— Не! — възкликна уплашено Брейн, който вече си даваше сметка за грешката си. — Не… искам да кажа просто ще бъдат натоварени вечерта.
— Съвпадение ли е, че натоварването става само няколко часа преди отплаването?
— Не, тоест, да, не е…
— Тогава ли товарите обикновено доставките си?
— Да. Зависи.
— На мен ми се струва по-удобно да се товарят през деня, когато човек вижда какво прави.
От стълбата се чуха стъпки, после леко изсвирване. Чарлс Люис влезе в кабинката — носеше бял ленен костюм, бели обувки и бяла широкопола шапка.
— Здравейте, младежи… Дики? — Той хвърли шапката си на един стол и приглади косата си назад. — Маклауд.
Фийлд се смути:
— Това е детектив Капризи.
— Радвам се да се запознаем, Капризи.
Люис му подаде ръка и американецът я стисна, но на лицето му се изписа тревога. Люис се ръкува и с Маклауд. Отношението между двамата явно беше хладно.
— Извинявайте за закъснението, но бях на заседание и би трябвало да съм ви благодарен, че ми дадохте повод да се махна по-рано. — Погледна цеха под тях. — Никога не съм идвал тук досега — отбеляза и подаде ръка на Гордън Брейн, сякаш едва сега го забелязваше. — Вие сигурно сте директорът. Чарлс Люис.
— Да, сър, разбира се.
— Какво сте замислили, момчета? Съжалявам за ужасната случка снощи. Комисарят ми телефонира тази сутрин. Радвам се, че оня китаец е оцелял.
— Шофьорът нямаше такъв късмет.
Люис продължи спокойно:
— Е, съжалявам. — Седна и погледна Фийлд: — Мисля, че си прав, стари друже. Каквото и да става, този Лу трябва да получи урок. — Усмихна се. — Между другото, научих, че ще имаш възможност да опиташ легендарната кухня на госпожа Грейнджър. Обади ми се да ме попита дали не искам да се присъединя към тайфата в сряда.
Фийлд се усмихна самодоволно на изненаданите погледи на Капризи и Маклауд.
— Пенелъпи и Джефри също ще дойдат — добави Люис и се обърна към Капризи и Маклауд. — С какво мога да ви помогна? Разбрахте ли се вече с Брандън?
— Брейн — поправи го американецът.
— Да, Брейн.
— Знаехте ли, че снощи фабриката е била евакуирана?
— Не.
— Никой ли не ви е уведомил?
Люис взе шапката си и започна да я върти в ръцете си.
— „Фрейзърс“ е доста голяма фирма, както знаете.
— Знам.
— Не ме информират за такива дребни подробности. Моята роля е стратегическа. Положението е подобно във всички компании от този мащаб. Както споменах, дори не бях стъпвал тук, камо ли да познавам добрия господин Брандън…
— Брейн.
— Точно така.
— Значи не знаете за пратката в събота през нощта?
— Пратка ли?
— В събота през нощта от Шанхай тръгва кораб, натоварен с шевни машини. Както господин Брейн ни информира, товаренето ще се извърши посред нощ.