Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 129
Том Брадби
— Маклауд е решил този път той да излезе победител. Не искам аз да съм причината за провала му.
Продължиха до следващата площадка мълчаливо.
Капризи спря.
— Знам как е, Фийлд.
— Кое?
— Нали ти казах, че където отиваш, аз от там се връщам. Веднага познавам, когато някой мъж е влюбен. Имай предвид обаче, че си избрал неподходяща жена. Ще срещнеш друга.
— Ти срещна ли?
— При мен е различно — отвърна той и Фийлд видя болка в очите му.
* * *
В Специалния отдел беше само Ян и Фийлд й кимна за поздрав, преди да вземе бележника си от бюрото. Може би си въобразяваше, но тя го гледаше с нещо повече от обичайното любопитство.
След малко прозвуча гласът на Грейнджър:
— Фийлд. Идвай бързо.
Телефонът иззвъня и Грейнджър вдигна. Когато го видя да държи слушалката, на Фийлд му хрумна нещо. Стана и му даде знак, че ще се върне. Прокопиев леко се изненада, когато го видя в общото помещение.
Фийлд забърза надолу по стълбите и се втурна почти тичешком в главното фоайе, стъпките му проехтяха в един страничен коридор. Ако Грейнджър се беше обадил на Лу преди засадата във фабриката, в телефонната централа трябваше да е записано.
В централата имаше двама души: дебела китайка с кафява жилетка и хилав мъж. Жената стоеше с гръб към вратата и говореше на мъжа:
— Опитвам се да ви свържа.
Фийлд погледна дебелата тетрадка пред нея. Мъжът отбелязваше подробности за обаждането. Жената се намръщи и свали слушалките си.
— Всички телефонни разговори, проведени през централата, се регистрират тук, нали? — попита детективът. — Бих искал да видя данните от вчера, ако обичате.
— Съжалявам, но…
— Фийлд, С1.
Той показа картата си.
— Това е вътрешен проблем. Трябва ви разрешение.
— Съжалявам, но нямам време за това. — Той взе червената тетрадка и я разлисти. — Тази е нова, къде е онази от вчера?
Жената се засуети, отмести стола си и дръпна едно чекмедже. Мъжът ги гледаше нервно, Фийлд взе тетрадката.
— Така, сега искам да знам телефонния номер на Лу Хуан от „Вагнер“ три. Ако не го знаете, обадете се на справки.
Жената се двоумеше.
— Побързайте или ще се наложи да повикам Грейнджър, а това никак няма да му хареса.
Дебеланата отново си сложи слушалките, а той разлисти тетрадката. През деня имаше хиляди разговори, но вечерта намаляваха. Телефонистката написа един номер на бележника си и Фийлд започна да проверява обажданията от периода между пет и шест часа вечерта.
Постави регистъра пред жената и посочи един запис; пулсът му кънтеше в ушите.
— Вие ли сте писали това?
Тя кимна. Изглеждаше уплашена.
— Пише Капризи, нали?
— Вътрешен 2082. Детектив Капризи, да.
— Капризи ли?
— Да, детектив Капризи.
— Сигурно е грешка.
Тя не отговори.
— Трябва да е грешка. — Той си пое дълбоко въздух. — Свързали сте го с Лу Хуан?
Тя кимна.
— Познахте ли гласа на Капризи?
Тя се подвоуми:
— Така мисля, да.
— Да или само мислите?
— Да, познах го.
— Познавате ли гласовете на всички?
— Работя тук от десет години, сър. Да, познавам ги.
— Значи е бил Капризи.
— Така каза.
— Попитахте го за името му и той се представи.
— Да, сър.
— Капризи е англичанин, нали?