Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 129

— Маклауд е решил този път той да излезе победител. Не искам аз да съм причината за провала му.

Продължиха до следващата площадка мълчаливо.

Капризи спря.

— Знам как е, Фийлд.

— Кое?

— Нали ти казах, че където отиваш, аз от там се връщам. Веднага познавам, когато някой мъж е влюбен. Имай предвид обаче, че си избрал неподходяща жена. Ще срещнеш друга.

— Ти срещна ли?

— При мен е различно — отвърна той и Фийлд видя болка в очите му.

* * *

В Специалния отдел беше само Ян и Фийлд й кимна за поздрав, преди да вземе бележника си от бюрото. Може би си въобразяваше, но тя го гледаше с нещо повече от обичайното любопитство.

След малко прозвуча гласът на Грейнджър:

— Фийлд. Идвай бързо.

Телефонът иззвъня и Грейнджър вдигна. Когато го видя да държи слушалката, на Фийлд му хрумна нещо. Стана и му даде знак, че ще се върне. Прокопиев леко се изненада, когато го видя в общото помещение.

Фийлд забърза надолу по стълбите и се втурна почти тичешком в главното фоайе, стъпките му проехтяха в един страничен коридор. Ако Грейнджър се беше обадил на Лу преди засадата във фабриката, в телефонната централа трябваше да е записано.

В централата имаше двама души: дебела китайка с кафява жилетка и хилав мъж. Жената стоеше с гръб към вратата и говореше на мъжа:

— Опитвам се да ви свържа.

Фийлд погледна дебелата тетрадка пред нея. Мъжът отбелязваше подробности за обаждането. Жената се намръщи и свали слушалките си.

— Всички телефонни разговори, проведени през централата, се регистрират тук, нали? — попита детективът. — Бих искал да видя данните от вчера, ако обичате.

— Съжалявам, но…

— Фийлд, С1.

Той показа картата си.

— Това е вътрешен проблем. Трябва ви разрешение.

— Съжалявам, но нямам време за това. — Той взе червената тетрадка и я разлисти. — Тази е нова, къде е онази от вчера?

Жената се засуети, отмести стола си и дръпна едно чекмедже. Мъжът ги гледаше нервно, Фийлд взе тетрадката.

— Така, сега искам да знам телефонния номер на Лу Хуан от „Вагнер“ три. Ако не го знаете, обадете се на справки.

Жената се двоумеше.

— Побързайте или ще се наложи да повикам Грейнджър, а това никак няма да му хареса.

Дебеланата отново си сложи слушалките, а той разлисти тетрадката. През деня имаше хиляди разговори, но вечерта намаляваха. Телефонистката написа един номер на бележника си и Фийлд започна да проверява обажданията от периода между пет и шест часа вечерта.

Постави регистъра пред жената и посочи един запис; пулсът му кънтеше в ушите.

— Вие ли сте писали това?

Тя кимна. Изглеждаше уплашена.

— Пише Капризи, нали?

— Вътрешен 2082. Детектив Капризи, да.

— Капризи ли?

— Да, детектив Капризи.

— Сигурно е грешка.

Тя не отговори.

— Трябва да е грешка. — Той си пое дълбоко въздух. — Свързали сте го с Лу Хуан?

Тя кимна.

— Познахте ли гласа на Капризи?

Тя се подвоуми:

— Така мисля, да.

— Да или само мислите?

— Да, познах го.

— Познавате ли гласовете на всички?

— Работя тук от десет години, сър. Да, познавам ги.

— Значи е бил Капризи.

— Така каза.

— Попитахте го за името му и той се представи.

— Да, сър.

— Капризи е англичанин, нали?